Днес се възхищаваме на порядките в Европа, където и улиците понякога се мият с ухаещи шампоани. Но феновете й, вероятно, ще бъдат доста изненадани като разберат, че до средата на 19-ти век хигиената там никак не е била на почит.
Касапите са колели и разфасовали животните направо на улицата, уличните кучета влачели червата, а кръвта свободно се е леела по тротоарите. По-късно европейците все пак се научават да преработват боклуците и екскрементите - събират урината за обработка на кожи и избелване на тъкани, а от животинските кости правят брашно.
Това, обаче, което не подлежи на преработка продължава да се търкаля по улиците и вонята се носи из градовете. Единствено дъждът успява донякъде да изчисти средновековните градове, но тогава нечистотиите се леят по улиците, сливайки се често в цяла река.
Именно така във Франция се появява рекичката Мердерон - името идва от френската дума ‘merde’ /лайно/.
По онова време селата са били много по-чисти от палатите и дворците, защото там за естествените си нужди хората поне са изкопавали ями. Гражданите, обаче, се облекчавали където им падне - по улиците, по стълбищата или на балконите. Във френския кралски дворец Лувър няма нито една тоалетна. При нужда, гостите, придворните и кралете или присядали на широкия перваз на отворения прозорец, или пък им носели ‘нощни вази’, чието съдържание после се изсипвало при задните дворцови порти. А тези, които са много на зор, прикляквали където сварят.
Така било и във Версай - бляскавите придворни дами имали навика направо насред разговора, а понякога и по време на църковната меса, да станат и съвсем непринудено да се облекчат в някой ъгъл. Прекрасно поддържаните храсти в парковете също били постоянно отходно място за придворните, а и за слугите.
С времето, обаче, има напредък - на външните стени на замъците се появяват малки пристройки, нещо като ‘лястовичи гнезда’, с отвори в пода, които се ползват като клозет. Само че изхвърленото не се стича в канали или ями, а бомбардира зазяпалите се случайни минувачи.
И това не е всичко. Хората не били по-чисти от градовете си. Смятало се е, че водните вани отслабват организма и разширяват порите, а това може да доведе до сериозни заболявания и даже смърт. Обществените бани дори за закрити с декрет. Ако през 15-16 в. богатите се къпят поне веднъж на половин година, през следващите две столетия те въобще престават да взимат вана.
Цялата лична хигиена по онова време се свежда само до леко изплакване на ръцете и устата. Според медиците, лицето не трябвало да се мие в никакъв случай, защото това носело риск от възпаления или влошаване на зрението. Чистите здрави зъби били плебейски признак, а кариесът - признак на богатство.
Що се отнася до тялото, по-богатите ползвали напарфюмирана кърпичка, с която триели интимните си места, а подмишниците и слабините търкали понякога с розова вода.
Между ризата си и жилетката мъжете обикновено носели торбички с ароматни треви, а жените ползвали силно ароматизирана пудра. Прочутите френски парфюми се появяват именно за спасение от страшната воня.
Все пак, хората чето сменяли бельото си, смятало се, че то попива цялата телесна мръсотия. Католическите проповедници пък призовавали хората да не се къпят, за да не отмият ‘печата’ на светената вода от кръщението. Монасите гледали на чистотата направо с отвращение - въшките за тях били ‘Божии бисери’ и признак на святост.
Испанската кралица Изабела Кастилска признава, че за целия й живот са я къпали само два пъти - при раждането и в деня на сватбата й. Дъщерята на един от френските крале умира цялата във въшки. Нечистотиите докарват на папа Климент V дизинтерия, от която накрая умира. Тялото на херцог Норфолк, който отказвал да се къпе уж по религиозни причини, гноясва от мръсотия. Крал Филип II мъчително умира от краста. Луи XIV пък се престрашава да се топне във вана само два пъти и то по лекарско предписание. Досегът с водата, обаче, го хвърля в такъв ужас, че той се зарекъл никога повече да не прави такива експерименти. Неслучайно руските посланици при двора му пишат, че Кралят-Слънце вони като див звяр.
Липсата на хигиена, обаче, струва на Европа много скъпо. През 14-ти век Англия и Испания губят от чума половината от населението си, а Франция - една трета. Чумата отнема живота на 25 милиона души. Католическата църква , обаче, обявява болестта за наказание
Автор: Тони
Касапите са колели и разфасовали животните направо на улицата, уличните кучета влачели червата, а кръвта свободно се е леела по тротоарите. По-късно европейците все пак се научават да преработват боклуците и екскрементите - събират урината за обработка на кожи и избелване на тъкани, а от животинските кости правят брашно.
Това, обаче, което не подлежи на преработка продължава да се търкаля по улиците и вонята се носи из градовете. Единствено дъждът успява донякъде да изчисти средновековните градове, но тогава нечистотиите се леят по улиците, сливайки се често в цяла река.
Именно така във Франция се появява рекичката Мердерон - името идва от френската дума ‘merde’ /лайно/.
По онова време селата са били много по-чисти от палатите и дворците, защото там за естествените си нужди хората поне са изкопавали ями. Гражданите, обаче, се облекчавали където им падне - по улиците, по стълбищата или на балконите. Във френския кралски дворец Лувър няма нито една тоалетна. При нужда, гостите, придворните и кралете или присядали на широкия перваз на отворения прозорец, или пък им носели ‘нощни вази’, чието съдържание после се изсипвало при задните дворцови порти. А тези, които са много на зор, прикляквали където сварят.
Така било и във Версай - бляскавите придворни дами имали навика направо насред разговора, а понякога и по време на църковната меса, да станат и съвсем непринудено да се облекчат в някой ъгъл. Прекрасно поддържаните храсти в парковете също били постоянно отходно място за придворните, а и за слугите.
С времето, обаче, има напредък - на външните стени на замъците се появяват малки пристройки, нещо като ‘лястовичи гнезда’, с отвори в пода, които се ползват като клозет. Само че изхвърленото не се стича в канали или ями, а бомбардира зазяпалите се случайни минувачи.
И това не е всичко. Хората не били по-чисти от градовете си. Смятало се е, че водните вани отслабват организма и разширяват порите, а това може да доведе до сериозни заболявания и даже смърт. Обществените бани дори за закрити с декрет. Ако през 15-16 в. богатите се къпят поне веднъж на половин година, през следващите две столетия те въобще престават да взимат вана.
Цялата лична хигиена по онова време се свежда само до леко изплакване на ръцете и устата. Според медиците, лицето не трябвало да се мие в никакъв случай, защото това носело риск от възпаления или влошаване на зрението. Чистите здрави зъби били плебейски признак, а кариесът - признак на богатство.
Що се отнася до тялото, по-богатите ползвали напарфюмирана кърпичка, с която триели интимните си места, а подмишниците и слабините търкали понякога с розова вода.
Между ризата си и жилетката мъжете обикновено носели торбички с ароматни треви, а жените ползвали силно ароматизирана пудра. Прочутите френски парфюми се появяват именно за спасение от страшната воня.
Все пак, хората чето сменяли бельото си, смятало се, че то попива цялата телесна мръсотия. Католическите проповедници пък призовавали хората да не се къпят, за да не отмият ‘печата’ на светената вода от кръщението. Монасите гледали на чистотата направо с отвращение - въшките за тях били ‘Божии бисери’ и признак на святост.
Испанската кралица Изабела Кастилска признава, че за целия й живот са я къпали само два пъти - при раждането и в деня на сватбата й. Дъщерята на един от френските крале умира цялата във въшки. Нечистотиите докарват на папа Климент V дизинтерия, от която накрая умира. Тялото на херцог Норфолк, който отказвал да се къпе уж по религиозни причини, гноясва от мръсотия. Крал Филип II мъчително умира от краста. Луи XIV пък се престрашава да се топне във вана само два пъти и то по лекарско предписание. Досегът с водата, обаче, го хвърля в такъв ужас, че той се зарекъл никога повече да не прави такива експерименти. Неслучайно руските посланици при двора му пишат, че Кралят-Слънце вони като див звяр.
Липсата на хигиена, обаче, струва на Европа много скъпо. През 14-ти век Англия и Испания губят от чума половината от населението си, а Франция - една трета. Чумата отнема живота на 25 милиона души. Католическата църква , обаче, обявява болестта за наказание