Оксфордският професор Норман Дейвис е човекът, който може би за първи път в западната историография отделя подобаващо място на България в своя впечатляващ труд ‘История на Европа’. Той е един от малкото, които пишат без предубеждение за нашата страна.
Любопитно е, че, за разлика от много други, професорът се отнася към нашата страна и нейния народ с голяма симпатия. Според Дейвис около 1265-а година, понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл. Според него, през цялото 13-то столетие, в Европа изобщо не може да се говори за национални държави. И, ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи.
Тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите - Сърбия и България.
През 80-те години на 12-ти век и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И, което е по-важно, и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси. Именно това дава мощно оръжие на тези държави в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, прави възможно създаването на национални институции.
Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.
Профеор Дейвис, обаче, обяснява, че през 13-то столетие, България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания,. По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато царство /т.е. империя/ още о 10-ти век.
Същото се отнася и за църковната организация. Почти през цялото Средновековие сръбската църква е на подчинение на Цариград, а българският народ има своя независима международно призната институция, още от времето на цар Петър I.
Всъщност, в книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си , Аспарухова България е включвала и цяла Румъния. С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е ‘ходела права под масата’.
Автор: Тони
Любопитно е, че, за разлика от много други, професорът се отнася към нашата страна и нейния народ с голяма симпатия. Според Дейвис около 1265-а година, понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл. Според него, през цялото 13-то столетие, в Европа изобщо не може да се говори за национални държави. И, ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи.
Тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите - Сърбия и България.
През 80-те години на 12-ти век и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И, което е по-важно, и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси. Именно това дава мощно оръжие на тези държави в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, прави възможно създаването на национални институции.
Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.
Профеор Дейвис, обаче, обяснява, че през 13-то столетие, България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания,. По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато царство /т.е. империя/ още о 10-ти век.
Същото се отнася и за църковната организация. Почти през цялото Средновековие сръбската църква е на подчинение на Цариград, а българският народ има своя независима международно призната институция, още от времето на цар Петър I.
Всъщност, в книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си , Аспарухова България е включвала и цяла Румъния. С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е ‘ходела права под масата’.