‘Закон за съдене на людете’ е първият стигнал до нас закон от ранното българско Средновековие. Най-вероятно той е съставен през втората половина на 9 в. по времето на княз Борис I Покръстител и утвърден на Поместния събор в Плиска през 893 г., когато Симеон замества на престола сваления от баща си Владимир.
В този закон са заимствани много моменти от византийската Еклога, но има и доста нови текстове, без аналог в ромейското право. Изследователите все още спорят дали този документ е съставен в България или в Моравия. Привържениците на втората теза дори смятат за негов автор св. Методий.
Каквато и да е истината, законът има изключителна роля за преодоляване на родово-племенната раздробеност и спомага за консолидирането на българската нация.
С въвеждането на закона се отменят съществуващите дотогава наредби, уреждащи по различен начин живота на прабългари и славяни. Чрез него християнските постулати стават норма за живот на всички поданици на Първото българско царство. Първото изречение гласи: ‘..преди всяко право трябва да се говори за Божието право.’
Всяко село, където се извършват езически ритуали, трябва да се отдаде на Божия храм с всичкия си имот, а ако това са вършели господарите и владетелите му, ‘да се продадат заедно с всичкия имот, а цената им да се даде на сиромасите’.
Това, както и всяко друго престъпление, трябвало да се докаже чрез свидетели. Докато във византийското право се държи на тяхното обществено положение, в българското е важен техният морал и поведение.
Най-голямо внимание в закона се обръща на утвърждаването на християнския морал и регулирането на интимните отношения. Блудството е считано за най-тежък грях и престъпление. ‘Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената й да се раздаде на сиромасите’. Мъжът също не е пощаден - чакат го 7 години пост - само на хляб и вода. Две години той няма право да влиза в Божия храм. За неженените нещата са малко по-меки - постът е само 6 години. Най-жестоко е наказанието за блудстващ калугер - според светския закон трябва да му се отреже носът, а според църковния му се налага 15-годишен пост.
Ако някой се ожени за своята кума, носовете и на двамата се режат и им се налага 15 години пост. Същото наказание очаква този, който обладае дъщеря си или блудства в омъжена жена. За секс с девица, виновникът може да се отърве от наказание, само като се ожени за нея. Ако не иска, тогава трябва да даде на момичето 72 жълтици или половината си имот. Ако тя е под 20 години, тогава получава целия му имот. Още по-строги са наказанията при насилствено посегателство в пусто място - тогава виновникът трябва да се продаде като роб, а имотът му да се даде на девойката. Отнелият честта на сгодена девица ’и с нейна воля да е извършил това, да му се отреже носът’.
‘Законът за съдене на людете’ забранявал и многоженството. ‘Който има две жени, да напусне по-сетнешната с децата й и да се бие. А пост 7 години’.
Разводът бил много трудно нещо.Ръководна норма били думите на Иисус: ‘Което Бог съедини, човек да не разлъчва, освен при прелюбодеяние’.
Все пак законодателят допускал и една-две други причини за съпружеска раздяла. Разрешавал се развод на мъжа, ако жена му ‘падне в недъга на прокажена’. Жената пък можела да се разведе, ако мъжът й се окаже крастав. По-късно се появило и основанието
импотенция - но минимум тригодишна.
Църквата не толерирала и повторното съпружество. Повторният брак се допускал само ‘по снизхождение’ и ‘при нужда’. Все пак това можело да стане, но след като се изтърпи съответно църковно наказание.
Тези мерки били смекчавани за аристократите и особено за царете - те по-лесно получавали развод, особено при липса на наследник или в интерес на държавата, а предишните съпруги били замонашвани. Така Иван-Асен II, например, бил женен три пъти, а Константин
Тих-Асен, Михаил Шишман и Иван-Александър - два пъти.
Все пак църквата се възпротивила на третия брак на Иван-Асен II с Ирина Комнина. И царят осъдил на смърт за отказа патриарх Висарион. Независимо от това, църквата не признала царската титла на Ирина, а на царя наложила наказание и го лишила от светите тайнства.
Автор: Тони
В този закон са заимствани много моменти от византийската Еклога, но има и доста нови текстове, без аналог в ромейското право. Изследователите все още спорят дали този документ е съставен в България или в Моравия. Привържениците на втората теза дори смятат за негов автор св. Методий.
Каквато и да е истината, законът има изключителна роля за преодоляване на родово-племенната раздробеност и спомага за консолидирането на българската нация.
С въвеждането на закона се отменят съществуващите дотогава наредби, уреждащи по различен начин живота на прабългари и славяни. Чрез него християнските постулати стават норма за живот на всички поданици на Първото българско царство. Първото изречение гласи: ‘..преди всяко право трябва да се говори за Божието право.’
Всяко село, където се извършват езически ритуали, трябва да се отдаде на Божия храм с всичкия си имот, а ако това са вършели господарите и владетелите му, ‘да се продадат заедно с всичкия имот, а цената им да се даде на сиромасите’.
Това, както и всяко друго престъпление, трябвало да се докаже чрез свидетели. Докато във византийското право се държи на тяхното обществено положение, в българското е важен техният морал и поведение.
Най-голямо внимание в закона се обръща на утвърждаването на християнския морал и регулирането на интимните отношения. Блудството е считано за най-тежък грях и престъпление. ‘Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената й да се раздаде на сиромасите’. Мъжът също не е пощаден - чакат го 7 години пост - само на хляб и вода. Две години той няма право да влиза в Божия храм. За неженените нещата са малко по-меки - постът е само 6 години. Най-жестоко е наказанието за блудстващ калугер - според светския закон трябва да му се отреже носът, а според църковния му се налага 15-годишен пост.
Ако някой се ожени за своята кума, носовете и на двамата се режат и им се налага 15 години пост. Същото наказание очаква този, който обладае дъщеря си или блудства в омъжена жена. За секс с девица, виновникът може да се отърве от наказание, само като се ожени за нея. Ако не иска, тогава трябва да даде на момичето 72 жълтици или половината си имот. Ако тя е под 20 години, тогава получава целия му имот. Още по-строги са наказанията при насилствено посегателство в пусто място - тогава виновникът трябва да се продаде като роб, а имотът му да се даде на девойката. Отнелият честта на сгодена девица ’и с нейна воля да е извършил това, да му се отреже носът’.
‘Законът за съдене на людете’ забранявал и многоженството. ‘Който има две жени, да напусне по-сетнешната с децата й и да се бие. А пост 7 години’.
Разводът бил много трудно нещо.Ръководна норма били думите на Иисус: ‘Което Бог съедини, човек да не разлъчва, освен при прелюбодеяние’.
Все пак законодателят допускал и една-две други причини за съпружеска раздяла. Разрешавал се развод на мъжа, ако жена му ‘падне в недъга на прокажена’. Жената пък можела да се разведе, ако мъжът й се окаже крастав. По-късно се появило и основанието
импотенция - но минимум тригодишна.
Църквата не толерирала и повторното съпружество. Повторният брак се допускал само ‘по снизхождение’ и ‘при нужда’. Все пак това можело да стане, но след като се изтърпи съответно църковно наказание.
Тези мерки били смекчавани за аристократите и особено за царете - те по-лесно получавали развод, особено при липса на наследник или в интерес на държавата, а предишните съпруги били замонашвани. Така Иван-Асен II, например, бил женен три пъти, а Константин
Тих-Асен, Михаил Шишман и Иван-Александър - два пъти.
Все пак църквата се възпротивила на третия брак на Иван-Асен II с Ирина Комнина. И царят осъдил на смърт за отказа патриарх Висарион. Независимо от това, църквата не признала царската титла на Ирина, а на царя наложила наказание и го лишила от светите тайнства.