Събирателното название за светците, почитани от Българската православна църква като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата,м е Свети Седмочисленици. Те са Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото той не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.
В руската православна църква братята Кирил и Методий се честват отделно, а учениците им се признават за равноапостоли. Българската православна Църква е определила 27 юли, Денят на успението на Св.Климент Охридски, и за Ден на Светите Седмочисленици.
Някои от учениците на Кирил и Методий , начело с Климент, Наум и Ангеларий, отиват в България и Белград, където разчитат на спасение и подкрепа.
През 886 г. цар Борис I , посрещнал книжовниците и дал насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.
Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с български език, разбираем за практически всички българи в онези времена. След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален църковнослужебен език от Адриатика до Далечния Изток.
Автор: Тони
В руската православна църква братята Кирил и Методий се честват отделно, а учениците им се признават за равноапостоли. Българската православна Църква е определила 27 юли, Денят на успението на Св.Климент Охридски, и за Ден на Светите Седмочисленици.
Някои от учениците на Кирил и Методий , начело с Климент, Наум и Ангеларий, отиват в България и Белград, където разчитат на спасение и подкрепа.
През 886 г. цар Борис I , посрещнал книжовниците и дал насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.
Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с български език, разбираем за практически всички българи в онези времена. След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален църковнослужебен език от Адриатика до Далечния Изток.