Хрониките говорят, че преди 5000 години в Месопотамия жените подчертавали устните си, като стривали  на прах полускъпоценни камъни с ярки цветове. За да го залепят пък, те най-често използвали мазнини.

По-късно в Египет на мода станала алената усмивка.  Извличали червена боя от смес от йод, бром  и растителни оцветители.  Всичко това, обаче,  било много вредно и  водело до сериозни увреждания.

Твърди се, че Клеопатра  правела свое червило от някои видове стрити  бръмбари и мравки.
Чак през 16-ти век в Англия, Елизабет I въвела модата на бялото лице с ярки пурпурни устни - пчелен  восък и червена боя, извличана от растения.

През Средновековие пък,   всички средства, които били за разкрасяване,  били отричани, а жена с начервени устни направо отивала на кладата.  Ренесансът слага край на гоненията и начало на белила и червила.

През 17-ти век, английският парламент дори  приел закон, според който мъжът може да се разведе  с жена си, ако се окаже, че след сватбата тя не изглежда толкова красиво, колкото  преди нея, т.е. ако не слага червило.

В началото на миналия век то било задължителен атрибут за леките жени. Това,  обаче, не се отнасяло за САЩ, където през 1915 година за  първи път се появило червило  в тубичка и предизвикало бум на пазара.  С появата на киното, изкусителните алени устни станали задължителна мода. Малко по-късно се появили и първите  стилове за нанасяне, лансирани от МарленеДитрих, ГретаГарабо и Джоан Крофорд. 
Автор: Тони