Възможността за телепортиране  на хора и предмети  от много години възбужда нашето въображение. По-възрастното поколение още помни  сериала ‘Седморката на Блейк’, където астронавтите се телепортираха постоянно.  Това чудодейно преместване, обаче,   вече се приема за факт от доста хора.  

Любопитно е, че именно Айнщайн е автор на теоретичната разработка  на генератор на невидимостта, а техническото изпълнение е поверено на един друг гениален откривател - родения в Хърватия учен Никола Тесла.

През 1943 година дори се стига до финализирането на проекта и до неговото практическо експериментиране.   Според очевидци, експерименталното електронно оборудване  се е състояло от  два много мощни 75-киловатови генератора, които са захранвали 4 гигантски магнитни бобини.

За първи път ‘генераторът на невидимост’ бил  тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22 юли 1943 година.  Освен от брега, експериментът бил наблюдаван и от борда на военния кораб ‘Андрею Фюръсет’.  Именни на него служи  матросът Карлос Алиенде, който през 50-те години на миналия век пръв дръзва да разкаже пред медиите за експеримента.  Следващият тест се провежда на 28 октомври същата година.

Всички  данни за експеримента,  обаче,  са засекретени.  Смята се, че Айнщайн след експеримента се убеждава, че на практика е открехнал вратата към други измерения и паралелно съществуващи светове.  Геният,  обаче,  е убеден, че човечеството  още не е готово да използва разумно това познание, ето защо изгаря документацията   и отнася тайната в гроба.

Първите слухове за Филаделфийския експеримент, все пак , се появяват през 1955 година.
Именно тогава  Карлос Алиенде  разкрива чудесата, които са се случили  с бойния кораб ‘Елдридж’ и  с преживелите инцидента моряци.  Алиенде твърдял, че  лично е наблюдавал  от борда на кораба ‘Андрю Фюръсет’  изчезването на ‘Елдридж’.

А историята е следната: На  28 октомври 1943 година, американският военен кораб ‘Елдридж’ изчезва от водите на океана и мигновено се премества на няколкостотин километра, след което отново идва на първоначалната  си позиция.  Всъщност ‘Филаделфийският експеримент’ е подготвен  от Управлението  за научни изследвания на ВМС на САЩ, за да покаже на практика колко ефективно е изменението на магнитното поле
на кораб, като начин за маскиране на съда от радарите на противника.

За целта е бил избран  новият миноносец ‘Елдридж’,   на който са поставени четири мощни електромагнитни генератора. Учените са се надявали , че създаденото  при включването им електромагнитно поле ще изкриви сигналите на радарите.  Случва се, обаче, нещо съвсем различно.  Отначало миноносецът станал  полупрозрачен, после се обвил в синьо сияние, последвала светкавица и корабът изчезнал.  Появил се отново след няколко минути, през които, обаче, е забелязан в района на Норфолк, на няколкостотин километра от Филаделфия.

Историята стига до ушите на Чарлз Берлиц, който пък бил вманиачен на  тема необяснимите  явления, които се случват на Бермудския триъгълник.  Той веднага се свързва с  Алиенде, който пък му разказва още подробности около ‘Филаделфийския експеримент’.

Макар че много скептици  твърдят, че  Алиенде бил човек с психични проблеми, тезата на поддържниците на ‘Филаделфийския експеримент’ е, че в него водеща роля са имали Айнщайн и Тесла.

Други пък твърдят, че   заради своите радикални възгледи, Айнщайн  не би могъл да бъде използван  за секретни операции. И наистина, по време на войната, поради недоверие  на властите, физикът е получавал само второстепенни задачи. Работата му не е имала нищо общо с електромагнетизма, а още повече в невидимостта.

Кое от двете твърдения е вярно,  днес само можем да гадаем...

Автор: Тони