Говори се, че интернет-игрите са наркотикът на 21-ви век. Това е така, защото те не позволяват на играча да се заеме с нещо полезно и интересно, отнемат му възможността да живее в реалността и да общува с действителни хора.
Макар че играчът повишава нивото на своите игри, това въобще не се отразява на неговите реални възможности. Напротив, отразява му се отрицателно - геймърът няма време да свърши това, което трябва да направи, често не му достигат сили за изпълнение на всекидневните му задълженя, още по-малко за пълноценното задоволяване на естествените му потребности като храна, почивка и общуване.
Защо говорим именно за интернет-игрите? Много просто, ако при една обикновена игра, участникът може да я напусне във всеки един момент, то в онлайн-играта е налице състезателен момент и там често геймърите се обединяват по групи. Затова от нея може да се излезе, едва когато завърши мисията и командирът на групата разпусне участниците.
Получава се нещо като секта от хора, които всеки ден по едно и също време трябва да сядат на компютъра, независимо от обстоятелствата в личния живот.
За хазартните личности е много лесно да попаднат в капана на интернет-игрите. Но да се измъкнат оттам без чужда помощ е много трудно, да не кажем невъзможно. Всичко това наподобява наркотична зависимост.
Психолозите отдавна са установили, че да играят онлайн са склонни хора, чийто живот не е обременен със семейни грижи, т. е. те са самотници. Те нямат сериозни отношения, не си дават сметка за какво живеят. И един ден се оглеждат и разбират, че нищо не са постигнали в живота си. Ако в началото са имали някакви интереси и стремежи, с времето са ги изоставили. И това, което им е останало, е компютърът и набор от игри.
Тези хора могат да играят с часове, прекъсвайки за малко само за сън, да хапнат пред монитора и да изтичат до тоалетната. Те не обръщат внимание с какво се хранят и често се ограничават с един сандвич и чаша кафе или чай, което пък води до изтощаване на организма. Те не излизат от къщи, пазаруват през интернет. Ето защо, тези хора се
десоциализират и развиват фобии - страхуват се да излязат от дома, боят се от струпване на много хора.
Някои хора могат да се справят с пагубната си зависимост към интернет-игрите сами, но други се нуждаят от чужда помощ.
Безполезно е да се опитвате да разговаряте с геймъра по време на игра - той няма да ви чуе. Ето защо, като начало, е добре той да се ‘изключи’ от компютъра, при това за по-продължително време - така ще усети своето присъствие в реалния свят. . Не му четете морал и не го учете как да живее - геймърът ще възприеме сериозно само това, до което достигне със собствения си ум. Ето защо трябва да му покажете, че реалността е много по-интересна от компютърната виртуална реалност. Дайте му да разбере, че животът също е игра, само че правилата й са по-сложни...
Автор: Тони
Макар че играчът повишава нивото на своите игри, това въобще не се отразява на неговите реални възможности. Напротив, отразява му се отрицателно - геймърът няма време да свърши това, което трябва да направи, често не му достигат сили за изпълнение на всекидневните му задълженя, още по-малко за пълноценното задоволяване на естествените му потребности като храна, почивка и общуване.
Защо говорим именно за интернет-игрите? Много просто, ако при една обикновена игра, участникът може да я напусне във всеки един момент, то в онлайн-играта е налице състезателен момент и там често геймърите се обединяват по групи. Затова от нея може да се излезе, едва когато завърши мисията и командирът на групата разпусне участниците.
Получава се нещо като секта от хора, които всеки ден по едно и също време трябва да сядат на компютъра, независимо от обстоятелствата в личния живот.
За хазартните личности е много лесно да попаднат в капана на интернет-игрите. Но да се измъкнат оттам без чужда помощ е много трудно, да не кажем невъзможно. Всичко това наподобява наркотична зависимост.
Психолозите отдавна са установили, че да играят онлайн са склонни хора, чийто живот не е обременен със семейни грижи, т. е. те са самотници. Те нямат сериозни отношения, не си дават сметка за какво живеят. И един ден се оглеждат и разбират, че нищо не са постигнали в живота си. Ако в началото са имали някакви интереси и стремежи, с времето са ги изоставили. И това, което им е останало, е компютърът и набор от игри.
Тези хора могат да играят с часове, прекъсвайки за малко само за сън, да хапнат пред монитора и да изтичат до тоалетната. Те не обръщат внимание с какво се хранят и често се ограничават с един сандвич и чаша кафе или чай, което пък води до изтощаване на организма. Те не излизат от къщи, пазаруват през интернет. Ето защо, тези хора се
десоциализират и развиват фобии - страхуват се да излязат от дома, боят се от струпване на много хора.
Някои хора могат да се справят с пагубната си зависимост към интернет-игрите сами, но други се нуждаят от чужда помощ.
Безполезно е да се опитвате да разговаряте с геймъра по време на игра - той няма да ви чуе. Ето защо, като начало, е добре той да се ‘изключи’ от компютъра, при това за по-продължително време - така ще усети своето присъствие в реалния свят. . Не му четете морал и не го учете как да живее - геймърът ще възприеме сериозно само това, до което достигне със собствения си ум. Ето защо трябва да му покажете, че реалността е много по-интересна от компютърната виртуална реалност. Дайте му да разбере, че животът също е игра, само че правилата й са по-сложни...