Съвременният наркотик - онлайн-игрите

Говори се, че  интернет-игрите са наркотикът на 21-ви век.  Това е така, защото те не позволяват на играча да се заеме с нещо полезно и интересно, отнемат му  възможността да живее в реалността и да общува с действителни хора.

2011-07-17 22:21:10
Съвременният наркотик - онлайн-игрите
Говори се, че  интернет-игрите са наркотикът на 21-ви век.  Това е така, защото те не позволяват на играча да се заеме с нещо полезно и интересно, отнемат му  възможността да живее в реалността и да общува с действителни хора.

Макар че играчът повишава нивото  на своите игри, това въобще не се отразява на неговите  реални възможности. Напротив, отразява  му се отрицателно - геймърът  няма време да  свърши това, което трябва да направи, често не му достигат сили за изпълнение на всекидневните му задълженя, още по-малко за пълноценното задоволяване на естествените му потребности като храна, почивка и общуване.

Защо говорим  именно за интернет-игрите? Много просто,  ако при една обикновена игра, участникът може да я напусне във всеки един момент, то  в онлайн-играта  е налице  състезателен момент и там често геймърите се обединяват по групи.  Затова от нея може да се излезе,  едва когато завърши мисията  и командирът на групата разпусне участниците.
Получава се нещо като секта от хора, които всеки ден по едно и също време трябва да сядат на компютъра, независимо от обстоятелствата в личния живот.

За хазартните личности е много лесно да попаднат в капана на интернет-игрите. Но да се измъкнат оттам без чужда помощ е много трудно, да не кажем невъзможно.   Всичко това наподобява наркотична зависимост.

Психолозите отдавна са установили, че да играят онлайн са склонни хора, чийто живот не е обременен със семейни грижи, т. е. те са самотници.  Те нямат сериозни отношения, не си дават сметка за какво живеят.  И един ден се оглеждат  и разбират, че нищо не са постигнали в живота си. Ако в началото са имали някакви интереси и стремежи, с времето са ги изоставили.  И това, което им е останало,  е компютърът и набор от игри.

Тези хора могат да играят  с часове, прекъсвайки за малко само за сън, да хапнат пред монитора и да изтичат до тоалетната.  Те не обръщат внимание с какво се хранят и често се ограничават с един сандвич и чаша кафе или чай, което пък води до изтощаване на организма.  Те не излизат от къщи, пазаруват през интернет.  Ето защо,  тези хора се   
десоциализират и развиват фобии - страхуват се да излязат от дома, боят се от струпване на много хора.

Някои хора  могат да се справят с пагубната си зависимост към интернет-игрите сами, но други се нуждаят от чужда помощ.

Безполезно е да  се опитвате да разговаряте с геймъра  по време на игра - той няма да ви чуе. Ето защо,   като начало,  е добре той да се ‘изключи’ от компютъра, при това за по-продължително време - така  ще усети своето присъствие в реалния свят. . Не му четете морал и не го учете как да живее - геймърът ще възприеме сериозно само това, до което достигне със собствения си ум.  Ето защо трябва да му покажете, че реалността  е много по-интересна  от компютърната виртуална реалност.  Дайте му да разбере, че  животът също е игра, само че правилата й са по-сложни... Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия