На Днешния ден православната църква почита Св. великомъченица Марина. Това е третият ден от летните юлски горещници според народния календар и на този ден не се похваща никаква работа.
Според преданията и легендите, Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ век). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но на 12 години Марина чула за Исус Христос и сърцето й се изпълнило с любов към него. Пожелала да приеме светото кръщение, но поради гоненията срещу християните нито в града, нито в околностите му имало свещеник, който да извърши тайнството. Въпреки това, тя не се бояла да изповядва вярата си и пръв неин гонител станал баща й.
Когато станала на 16 години в града дошъл Олимврий, управител на източните страни, който преследвал християните. Като не успял да склони младата девойка да се откаже от вярата си, той я подложил на жестоки мъчения. Осъдил я на смърт. Преди да наведе глава под меча на палача, Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да припознае за свой бог Христос.
По традиция денят на св. Марина се отбелязва като голям църковен празник. Жените на този ден спазват редица забрани, защото се смята, че светицата е покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите. Днес жените не работят с ножици, конци и въжета. Не шият с игли и не плетат с куки. Във времето назад дори на този ден не си решели косите, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, в градините и лозята.
Според едно старо поверие Св. Марина имала лечителски способности. Много хора незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековита и молели Св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво конец или парцалче от дрехите си, за да остане там болестта.
На този ден празнували и всички занаятчии, които работели с огън - хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и други. Съпругите на майсторите месели питки, които обилно мажели с мед и ги раздавали на близки, съседи и познати - за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаятът.
Честито на именниците!
Автор: Тони
Според преданията и легендите, Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ век). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но на 12 години Марина чула за Исус Христос и сърцето й се изпълнило с любов към него. Пожелала да приеме светото кръщение, но поради гоненията срещу християните нито в града, нито в околностите му имало свещеник, който да извърши тайнството. Въпреки това, тя не се бояла да изповядва вярата си и пръв неин гонител станал баща й.
Когато станала на 16 години в града дошъл Олимврий, управител на източните страни, който преследвал християните. Като не успял да склони младата девойка да се откаже от вярата си, той я подложил на жестоки мъчения. Осъдил я на смърт. Преди да наведе глава под меча на палача, Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да припознае за свой бог Христос.
По традиция денят на св. Марина се отбелязва като голям църковен празник. Жените на този ден спазват редица забрани, защото се смята, че светицата е покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите. Днес жените не работят с ножици, конци и въжета. Не шият с игли и не плетат с куки. Във времето назад дори на този ден не си решели косите, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, в градините и лозята.
Според едно старо поверие Св. Марина имала лечителски способности. Много хора незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековита и молели Св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво конец или парцалче от дрехите си, за да остане там болестта.
На този ден празнували и всички занаятчии, които работели с огън - хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и други. Съпругите на майсторите месели питки, които обилно мажели с мед и ги раздавали на близки, съседи и познати - за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаятът.
Честито на именниците!