Джон Рокфелер - най-богатият човек в света за всички времена

Ако от небето се посипе овесена каша, Джони ще е първият, който ще побегне за чиния,  така говори за брат си една от трите сестри на бъдещия милиардер Джон Рокфелер-старши. Още 7-годишен, хлапакът отглежда сам  пуяци, които продава

Ако от небето се посипе овесена каша, Джони ще е първият, който ще побегне за чиния,  така говори за брат си една от трите сестри на бъдещия милиардер Джон Рокфелер-старши.

Още 7-годишен, хлапакът отглежда сам  пуяци, които продава за 50 долара на съседа фермер. Парите той веднага  дава назаем на друг съсед, но... със 7 процента годишна лихва.  Никакви  други игри и занимания , подходящи за възрастта му, не привличат момчето.

Джон Рокфелер е роден на 8 юли 1839 година в Ричфорд, щата Ню Йорк, САЩ.  16-годишен той напуска университета и тръгва да изкупува нефтени участъци и нефтопреработвателни предприятия.  В средата на 19-ти век нефт се продава в аптеките като отлично средство срещу настинка и въшки.

Естествено, собствен капитал момчето няма, но пък има  любещ баща, който  върти  дребна търговия с индианците. Той  му дава необходимия капитал, но срещу 10 % лихва и наказателен лихвен процент за всяко просрочено плащане.

Още през 1863 година Джон купува първия си нефтопреработвателен завод, а след десетилетие неговата компания ‘Стандарт ойл’ поема цялото преработване на петрол в щата Охайо.  Днес се счита, че Рокфелер е най-богатият човек на всички времена.  Скорошни данни показват, че все още никой не го е надминал.

Богатството на Джон Рокфелер не било натрупано от скромния начин на живот, който той налагал на семейството си.  Той имал свръхестествен усет към печалбата и помитал всичко и всеки, който заставал на пътя му  към нея.  Но и най-върлите му врагове не можели да отрекат, че колкото повече той богатеел, толкова повече нараствала сумата, която отделял за дарения  и то още от първата си печалба.

Приучен на труд още от малък, Рокфелер десетилетия по-късно, макар и баснословно богат, прилагал принципа на икономическо стимулиране към собствените си деца.  Едно пени получавал Рокфелер-младши за десет прекопани лехи, 15 цента - за сечене на дърва.
Една от дъщерите му получавала надница за това, че вечер гасяла лампите в къщата.  С по 1 цент  били глобявани децата, ако закъснеят за сутрешната закуска, а въздържанието от бонбони се насърчавало с 2  цента.

Пестелива била и съпругата на Рокфелер-старши - Лаура.  Дори и дългоочакваният милиардерски син Джон, който се родил след три момичета в семейството, чак до десетата си година износвал дрехите на сестрите си. А когато  на една Коледа бащата решил да купи велосипеди на всичките си деца,  майката се противопоставила - достатъчно било едно колело - така  децата щели да се научат да делят един с друг притежанията си.

Рокфелер бил пословичен трезвеник, не танцувал, не играел карти, не посещавал театри, не се криел от данъчните, нямал любовници  и се обличал неизменно  в строг  черен костюм. Само изгодна сделка  можела да го докара до израз на емоции, които направо стряскали  подчинените му - винаги сдържаният им шеф правел няколко валсови стъпки.

Лаура твърдяла, че Джон е най-добрият човек на света, но подчинените му  изпитвали панически ужас от неговия безшумен обход  на работните места.  Той се разделял безмилостно с тези, които не се справяли с работата или се опитвали да му противоречат, но пък плащал най-високите заплати, давал отлични пенсии и изплащал болнични.

Нефтеният крал се шегувал само по повод на парите. Всяка сутрин той започвал работния си ден с едно и също: ‘Е, какво, да се опитаме леко да поправим нашето плачевно положение!’

Състоянието на Рокфелер нараства буквално с всяка минута. Заедно с това, обаче, растат и отчисленията за благотворителност и за дарителски фондове.

Джобовете на милиардера са винаги пълни с 5-центови монети за просяците, които той щедро им раздава.  

Постигайки всичките си   житейски  стремежи,  Рокфелер почти успял да сключи и изгоден договор със смъртта, оповестявайки, че ще живее до 100 години.  И почти успял. Когато през 1935 година отпразнувал 96-тия си рожден ден, застрахователната компания му изплатила чек за 5 милиона долара - първи случай в цялата й история.  Две години по-късно, обаче, на 23 май 1937 година ,  Джон Рокфелер починал от сърдечен удар  само две години преди срока, който сами си бил определил и точно, когато неговите съграждани  вече били готови да повярват в неговото безсмъртие.

Наследниците на  фамилията, обаче, започват на рушат нейните табута. Дъщерята  на Джон-младши, Аби,  започва да пуши и избягва с някакъв елегантен негодяй.  Синът Лорънс, инвестира в  авиационната промишленост, при положение, че нито дядо му, нито баща му са се качвали на самолет, защото го считали са дяволско изобретение.  Уинтроп се оттегля  в Арканзас, Дейвид решава да стане учен. Все пак по-късно се връща в правия път и оглавява втората по големина банка в САЩ.  Джон-трети се прочува  като достоен наследник на дядо си и баща си в благотворителността. Най-малкият, Нелсън, става президент на Музея за модерно изкуство и се хвърля в  политиката, която дядо му винаги е смятал за занимание за слабоумни.  

Наследниците на Джон Рокфелер се женят, развеждат, раждат деца, пият, пушат, попадат в светските хроники... Някои са на мнение, че това е краят на тайната, други, обаче, продължават да смятат  Рокфелеровци за всемогъщи -  банкерът Дейвид Рокфелер членува в Тристранната комисия и групата Билдерберг, за която се смята, че управлява света. Автор: Тони