Света великомъченица Неделя-Кириякия е една от най-тачените от българите светица.
През 289 година, по времето на император Диоклетиан, тя била подложена на мъчения и осъдена на посичане. Преди палачът да изпълни наказанието, обаче, светицата издъхнала с Божието име на уста.
В началото на Второто българско царство, по време на царуването на Асеневци, светите й мощи са пренесени в Търново, а по-късно Св. Патриарх Евтимий написва „Похвала на светата великомъченица Неделя”.
Според преданията, а и според описаното от Св. Патриарх Евтимий, Св. Неделя е родена в Мала Азия и била дългоочакваното дете, което дошло в отговор на молитвите на родителите й Доротей и Евсевия. Още в ранно детство тя била възпитана в Христовите истини и съвсем млада решила да посвети живота си на Бог.
Това било времето на император Диоклетиан, време на гонения и жестока разправа с християните. Те били преследвани, затваряни в тъмници, заточавани или насила били карани да се отрекат от вярата си.
Света Неделя била хвърлена в тъмница и подложена на мъчения, а родителите и заточени в град Милетин. Чудното оздравяване на раните й , както и отказът на светицата да се поклони на езическите идоли, накарали властите да я осъдят на смърт. На лобното й място, след молитва, Св. Неделя предала духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата на 7 юли 289 година.
Св. Неделя починала на 22 години, но както пише Св. Патриарх Евтимий - "Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата й Господна беше удовлетворена, чистота - доволно голяма, подвизите достатъчни...”
Автор: Тони
През 289 година, по времето на император Диоклетиан, тя била подложена на мъчения и осъдена на посичане. Преди палачът да изпълни наказанието, обаче, светицата издъхнала с Божието име на уста.
В началото на Второто българско царство, по време на царуването на Асеневци, светите й мощи са пренесени в Търново, а по-късно Св. Патриарх Евтимий написва „Похвала на светата великомъченица Неделя”.
Според преданията, а и според описаното от Св. Патриарх Евтимий, Св. Неделя е родена в Мала Азия и била дългоочакваното дете, което дошло в отговор на молитвите на родителите й Доротей и Евсевия. Още в ранно детство тя била възпитана в Христовите истини и съвсем млада решила да посвети живота си на Бог.
Това било времето на император Диоклетиан, време на гонения и жестока разправа с християните. Те били преследвани, затваряни в тъмници, заточавани или насила били карани да се отрекат от вярата си.
Света Неделя била хвърлена в тъмница и подложена на мъчения, а родителите и заточени в град Милетин. Чудното оздравяване на раните й , както и отказът на светицата да се поклони на езическите идоли, накарали властите да я осъдят на смърт. На лобното й място, след молитва, Св. Неделя предала духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата на 7 юли 289 година.
Св. Неделя починала на 22 години, но както пише Св. Патриарх Евтимий - "Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата й Господна беше удовлетворена, чистота - доволно голяма, подвизите достатъчни...”