'В крак с времето': Какво знаем и не знаем за Паметника на съветската армия?

Напоследък оживени дебати предизвикаха оригиналните рисунки върху фигури  на Паметника на съветската армия.  Изказаха се политици, журналисти и  обикновени хора. Мненията бяха различни  и крайни - от ‘варварщина’ д

Напоследък оживени дебати предизвикаха оригиналните рисунки върху фигури  на
Паметника на съветската армия.  Изказаха се политици, журналисти и  обикновени хора. Мненията бяха различни  и крайни - от ‘варварщина’ до ‘оригинално хрумване’ на неизвестния художник.

Какво не знаем, обаче,  във връзка с този паметник  и неговото построяване? И дали, ако
някои хора имаха тази информация, щяха да се замислят, преди да  категоризират като
варварщина  действията на художника? И какво всъщност е варварщина?

Според историци, съветската армия въобще не е освободителка на българския народ, както гласи надписът на паметника и както твърдят някои. Тя е окупаторка и двигател за
установяването на тоталитарния режим у нас след 1944 година. В момента  на навлизането на съветската армия  на територията на България, СССР е във война в България /обявена на 5 септември 1944 г. /. С една дума - тя е окупатор.

Паметникът е построен през 1954 година и показва  окончателната победа над Горянското антикомунистическо движение, като чрез изграждането му публично легитимира и признава външния фактор, който всъщност осигурява победата.  Горянското движение е последният общонационален опит на българите да се противопоставят на насилствено наложения им режим. То, обаче, е удавено в кръв, дадени са хиляди жертви.

Издръжката на съветската армия за периода на фактическата окупация на България е струвала на страната ни 82  милиарда лева /невероятна сума за онова време, a и за днешно/.

Пловдивският ‘Альоша’  е единственият известен персонифициран паметник в Европа, свързан с Втората световна война. Прототипът на скулптурата е Алексей Скурлатов.
В някои  страни на Европа  наистина  има паметници на Съветската армия, но никой от тях не се издига на такава височина, с издигнат шмайзер в ръка и то в центъра на столицата.  

През 1993 година Столичният общински съвет гласува решение N 2, с което  постановява демонтирането на паметника.

Според Женевската конвенция, с която се регламентира  статута  на военните паметници, войниците и офицерите, воювали и загинали за дадена страна, заслужават паметник.
Войнишки символи, обаче, са онези, свързани с реално загинали за България войници, подофицери  и офицери през войните.  Те бяха махнати от центъра на София, за да бъде построен НДК.  4 хиляди  имена на загинали за родината герои, изписани на големи паметни плочи от черен гранит, сега ги няма.  

Софиянци  разказват,  че до Освобождението  мястото на бъдещата Княжеска градина, където сега е Паметникът на съветската армия, е  било ливада, подгизнала от водите на наричаната тогава ‘Градска вада’ или ‘Крива река’.  Тя се стичала откъм улица 'Солунска’, заблатявала местата около Народния театър и се вливала в Перловската река.  През зимата поляната замръзвала и по-заможните софиянци  я превръщали в ледена пързалка.

През 1882 година,  по идея на княз Александър  I Батенберг, градският градинар създава на това място първата зеленчукова  и овощна градина и построява четири павилиона за цветя.  Десетина години по-късно тук е оформена Ботаническа градина, която се разгръща  по бул. ‘Цар Освободител’ от Окръжния булевард /сега ‘В. Левски’/ до Перловската река и в дълбочина до ул ‘Ген. Гурко’. Там имало склад за зеленчуци, както и обори за коне и крави за нуждите на двореца.

Още с идването си у нас през 1887 година,  княз Фердинанд I кани от Пловдив градския градинар - швейцареца Л. Шевалас,  който преработва алейната мрежа, построява остъклени павилиони за цветарници и обогатява растенията в Ботаническата градина.

От Австрия  пък пристига Й. Келерер, който оформя голям алпинеум с няколко хиляди видове. Оранжериите са построени  през 1893 година.   

Две години по-рано, обаче,  със средства на княза в градината се намира място и за зоопарк. Фердинанд не спира дотук.  Той дава идеята за ботанически и декоративен екзотичен кът.

Цялата тази  красота добива по-съвършен и завършен вид, когато през 1903 година е издигната красива сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове /сега те ограждат резиденция ‘Лозенец’/ .   Авторът на оградата е калоферецът  Георги Фингов. Негово дело са още две забележителни княжески сгради - дворецът ‘Ситняково’ и ловната хижа в Царска Бистрица.

След обявяването на Независимостта на България се провежда  международен конкурс за царски дворец на целия парцел с двете градини, който така и не е построен, заради избухването на Първата световна война.

През 1936 година със средства на цар Борис III, в този столичен оазис, е изградена царска детска градина с лабиринт, басейн, летен детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, алпинеум и пъстър кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

За да дойде 1954 година, когато цялото това богатство е унищожено, за да се издигне Паметникът на съветската армия - паметник на окупатора... Автор: Тони