Петровден е неподвижен църковен празник , който се празнува на 29 юни и в източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за
2011-06-29 14:03:03
Петровден е неподвижен църковен празник , който се празнува на 29 юни и в източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Светите Апостоли Петър и Павел са едни от най-видните ученици на Иисус Христос, наречени стълбове на християнската църква. Наречени са и “Вселенски учители”, защото в посланията си са оформили основните правила за живот и вяра. С живота си Светите Апостоли са доказали, че грешният човек може да надрасне своето несъвършенство и да бъде спасен. Мъченическа била и тяхната смърт – в 68 г. след Христа Апостол Петър бил разпънат на кръст в Рим по времето на император Нерон, а Апостол Павел бил посечен с меч.
Преди да приеме Христовата вяра, смятаният за пръв сред Апостолите Свети Петър, се наричал Симон. Бил рибар – пламенен и избухлив. Името Петър означава “камък” и му е дадено от Иисус Христос, заедно с ключовете от царството небесно. Апостол Петър дълго пътешества, за да проповядва Христовото учение. Последните години от живота си прекарва в Рим. След кръстната му смърт на гроба построили по-късно храма “Свети Петър” – един от най-големите в Европа.
С името му тясно е свързано това на Апостол Павел. Роден в древния малоазийски град Тарс, той бил възпитан в духа на консервативния юдаизъм. Наричал се Савел. Получил Божието откровение по пътя за Дамаск. Изведнъж силна светлина заслепила жестокия гонител на християните и той чул думите: “Савле, Савле, защо Ме гониш?” Оттогава Савел станал Павел, което означава “смирен” и започнал ревностно да проповядва християнството. Свети Апостол Павел бил наречен Апостол на любовта заради ненадминатия химн, който написал: “Ако ще да говоря всички езици човешки, дори ангелски, щом любов нямам, нищо не съм.”
В България на Свети Петър и Свети Павел са посветени много църкви и манастири. Паметта им започва да се почита от Православната ни църква след Покръстването на българския народ през 865 г. Твърде рано и техните образи влизат в християнското изкуство. В българската иконография двамата Апостоли обикновено са представени заедно като държат в ръцете си макет на църква, което символизира заслугата им като стълбове на Христовата църква тук на земята.
Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи .
Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост.
Вярва се, че обредите и ритуалите, които се извършват на този ден, предпазват от огън и пожари. Като курбан се принася петровско пиле. Това е свързано със значението, което в древната митология се е придавало на петела - слънчев знак на висшето, небесното, който като слънцето отмерва времето и е символ на възкресението. Но дълбокият и траен смисъл на празника Петровден е религиозен – защото твърдост и смирение са в основата на християнството.