Обществото е свикнало да оставя бакшиши, когато е доволно от получените услуги. Или причините, всъщност, са съвсем други?

Ако питате хората защо го правят, те механично ще ви отговорят, че така е прието и оставят бакшиши, когато са били обслужени на ниво. Но след проведено проучване стана ясно, че факторите, влияещи върху бакшиша, са други.

Дали ще дадем по-голяма сума от тази, която трябва да заплатим, невинаги зависи качеството обслужване. На решението ни може да ни повлияят и външни фактори като метеорологичното време навън, дали днес сме щастливи и доволни от живота, дали сме под влияние на стрес и т.н.

Има и процент клиенти, които оставят бакшиш от гузна съвест. Те се чувстват неудобно, че някой им е пренасял яденето, занимавал се е с тях, бил е на работа и е извършвал физически труд, докато те са се наслаждавали на ястията, бъбрели си с приятели и си прекарвали спокойно и приятно. Бакшишът се явява нещо като финансово извинение.

Интересното е, че с годините се е наложило като практика да се дават бакшиши на едни места, а на други не, независимо, че може да сме изключително доволни от своя зъболекар, козметик, от продавача на зеленчуци и т.н. Хората оставят повече пари предимно на местата, където отиват и се забавляват, а това най-често са ресторантите, баровете, дискотеките. Това ясно показва, че бакшишът зависи от настроението ни.

Заведенията в Америка, например, имат регламентиран процент възнаграждение(такса за обслужване) - около 10-15% от цената на консумираната услуга. В България няма строго определен процент за бакшиш, той се дава като награда за добро обслужване и е по преценка на клиента. В повечето страни на Европа е включен към сметката.

В Япония не е прието да се дава бакшиш, те го приемат като оскърбление, защото са на мнение, че трябва да вършат задълженията си по презумпция. В Китай даването на бакшиш официално е забранено, но всъщност той е включен към цената на предлаганите услуги.
Автор: Ралица Солакова