Антон Папазов създава Първа българска парфюмерийна фабрика

Поредният българин, чието име тъне в забвение,  се нарича Антон Папазов.   Той е един от най-големите индустриалци  в Пловдив.  Козметично-парфюмерийният  гигант “Ален мак’ в града под тепетата  /пона

Поредният българин, чието име тъне в забвение,  се нарича Антон Папазов.   Той е един от най-големите индустриалци  в Пловдив.  Козметично-парфюмерийният  гигант “Ален мак’ в града под тепетата  /понастоящем разпродаден/,   е израснал на базата на Първа българска парфюмерийна фабрика, която е създадена от предприемчивия казанлъчанин  Антон Папазов през 1892 година. С продуктите  на Антон Папазов, а по-късно  и с марката ‘Ален мак’ израстват поколения българи

Антон Папазов е роден   през 1861 година в Казанлък.  Учи в императорския лицей в Цариград.  През 1890 година той организира фирма за производство на розово масло.
На следващата година се мести в Пловдив и  основава фирмата си за парфюмерийно  и сапунено производство.

Папазов получава златен медал  от Първото българско изложение в Пловдив още  през първата година от създаването на фабриката, което го амбицира още повече.
Предприемчивият българин развива производството си крачка след крачка, но винаги по европейските стандарти за качество. Това му осигурява престижни награди,  които следват една след друга.

През 1894 година Папазов получава бронзов медал от изложението в Анверс, Белгия. На Световното изложение в Париж   през 1900 година,  в чест на което е построена Айфеловата кула,  той е  отличен отново с бронзов медал.  През  1904 година пък Папазов попълва колекцията си  със златен и сребърен медал от Сейнт Луис, САЩ. През 1905 година отново получава златен медал, а година по-късно се завръща от Лондон с почетен диплом.

Асортиментите на фабрика ‘А. Папазов’ се увеличават. Освен парфюмите и тоалетните води, Папазов започва производство на кремове, помади, прах и пасти за зъби, бои за коса и лосиони, както и на  непознат в днешно време продукти... фиксатор за мустаци.

Още отначало   във фабриката е използван специален вносен  амбалаж. Кремовете се предлагали в порцеланови бурканчета, а парфюмите в красиви стъклени флакони. Етикетите били задължително луксозни и цветни.

В първите години на 20-ти век  козметиката е революция. Дотогава грижата за красотата  е била в ръцете на билкари, знахари и бръснари.  Козметиката се е донасяла от чужбина и то на цени, които малко хора са можели да си позволят.

Антон Папазов изцяло променя  всичко това. Фирмата му има магазини в Пловдив, София и Русе, а стоката му се продава във всички български градове. От собственика на фабриката били наложени партньорски взаимоотношения и финансов контрол  с многобройните търговци, които взимали стока на консигнация.

Още в началото на  търговската си дейност, Папазов залага  на рекламата.  Той печата обяви във вестниците, за да може да наложи продуктите си.  Освен текстовите карета, индустриалецът изисква  и реклами с рисунки на красавици. Папазов е организатор на първия ‘Конкурс за хубавици’, като с имената на победителките кръщава новите си парфюми и одеколони.

След Първата световна война  консумацията на парфюми и козметика рязко се увеличава. Родното производство   не може да задоволи търсенето, увеличава с вносът. Появяват се и първите конкуренти  на Папазов в България.  Голямата икономическа криза 1929-37 година
води до фалита на по-малките производители, но фабриката на Папазов остава на пазара.
Той пръв започва и битка с ментетата.

През 1929 година Папазов печели славата на най-перфектен производител на парфюмерия, козметика и тоалетни сапуни с царска грамота от 14 ноември 1929 година и е назначен за придворен доставчик.

Търговецът два  мандата е член на Пловдивската търговско-индустрiална камара, бил е и депутат във Великото народно събрание през 1912 година.

През 1938 година,  обаче,  големият индустриалец умира след кратко боледуване в Ница. Управлението на фабриката остава в ръцете на зет му Стефан Душев.  За щастие, Антон Папазов не доживява 1947 година, за да види как национализират фабриката му -  делото на неговия живот. Автор: Тони