Когато ректорът на Висшето училище по архитектура връчва дипломата на Антонио Гауди, той казва: ‘Джентълмени, пред вас е или гений, или луд”...
Гауди често посещавал болницата за бедни ‘Санта Крус’. Само там му разрешавали да присъства в моргата при аутопсиите. След като изучил костния строеж на човешкия организъм, той искал и още - желаел да види лицата на наскоро починалите.
Дълбоко вярващ католик, Гауди отдал себе си на Бога. За грандиозната фасада на строящата се катедрала на Светото семейство архитектът замислил множество библейски сцени. В търсенето на подходящи модели, архитектът обходил всички квартали на Барселона. Много се измъчил с животните. Магарето, което трябвало да изглежда изтощено и, което той открил у един вехтошар, вързали и окачили на сбруята, защото така било по-лесно да му вземат мерките. Пилетата и пуйките пък се наложило да приспят с хлороформ и им направили гипсови отливки, преди още да успеят да се съвземат.
Гауди не успял да направи гипсова отливка само на човек. Веднъж се опитал да я направи
със своя помощник, но той припаднал.
Антонио Гауди дълго подбирал прототипите на фигурите на Йосиф, Мария, Христос и апостолите. За да изобрази стотиците деца, умъртвени по заповед на Ирод, Гауди направил отливки от мъртвородени бебета. ‘Всички сме кукли на Господа’, така обяснявал ексцентричността си гениалният архитект.
През деня, както обикновено - направо на строителнaта площадка, Гауди хапвал само листа от салата и няколко ореха. Оскъдния си обяд той прокaрвал само с вода. Архитектът бил строг вегетарианец и смятал, че храната само отвлича от плодотворната работа над чертожната дъска. Затова трябвало да държи стомаха си полупразен. Дори по време на един особено строг пост, Гауди едва не умрял от глад.
Антонио Гауди започва работа над катедралата в края на 1883 година, когато навлиза в своята 32-ра година. Намерението му било да построи най-голямата катедрала в Барселона, която да се превърне с храм на изкуплението на всички грехове. Гауди се стреми да пресъздаде в нея целия Космос.
На строителната площадка идвали кралят Алфонсо и инфантата Изабела, кардинали, папският нунций и Пабло Пикасо, който нарекъл катедралата архитектурна ерес. Повечето гости не одобрявали това, което вършел Гауди, но най-много не им харесвал самият архитект. Гауди бил рязък, дързък и непредсказуем. Той сам събирал пожертвования за строителството на катедралата, като продължавал с години да експериментира.
Гауди искал сградата на катедралата да напомня огромен орган. Тогава вятърът, преминавайки през отворите на кулите, ще звучи като истински хор. Незавършената фасада се устремявала нагоре към небето, издигали се каменни маслини, портокалови дървета, нарове, бадеми и рози - целият растителен и животински свят на Каталуния - от мекотелите до птиците.
Гауди поучавал опонентите си: ‘Упадъкът на нравите настъпва, когато човек престане да гледа природата’. А те, от своя страна, застанали пред гигантския скулптурен фриз, треперели от ужас - изглеждало така, като че ли сградата ще се стовари върху главите им.
От началото на строителството минали десетилетия, а краят не се виждал.
През есента на 1925 година Гауди окончателно се преместил в студио в съседство с катедралата, като поставил в ъгъла му само едно желязно легло. Дневният му режим
бил установен - утринна меса, работа на строежа, вечерна изповед при духовник. Заради хернията, която имал, Гауди се подпирал с бастун, за да не падне. Подметките на ботушите му, негово производство, често се отлепвали и той ги връзвал с ластик.
На 7 юни 1925 година, Гауди напуснал строежа и тръгнал по обичайния си маршрут, без да се оглежда. Той бил толкова потънал в мислите си, че не забелязал стремително приближаващия се към него трамвай, който отчаяно давал сигнали. Когато усетил страшния удар в хълбока си, Гауди не разбрал какво става. От ухото му течала кръв...
Двама минувачи се хвърлили на помощ, а разяреният ватман обяснявал, че скитникът не гледал къде върви. Хората се опитвали да разберат от пострадалия кой е, но той не можел да говори, нямал документи, нямал и пари.
Няколко таксиметрови шофьори отказали да откарат Гауди до болницата, защото колата им щяла да се изцапа. Все пак един накрая се съгласил. В болницата набързо определили състоянието на Гауди - счупени ребра, мозъчно сътресение, кръвотечение от ухото... и го изпратили в клиниката.
Когато отворил очи, Гауди разбрал, че се намира в болницата ‘Санта Крус’, където в продължение на толкова години той провеждал анатомичните си търсения. Но и тук не го познали - записали пострадалия под името Антонио Санди и го поставили в общо помещение.
Привечер, обаче, приятелите на Гауди се разтревожили - той не се бил върнал за вечеря.
Те тръгнали да го търсят в полицейските управления и пунктовете за бърза помощ. Накрая го намерили в болницата ‘Саната Крус’.
Новината за състоянието на Гауди се разпространила светкавично из града. В болницата се тълпели прелати от църквата, почитатели, служители на полицията и журналисти. Преместили гениалния архитект в отделна стая, но на следващата вечер силите му почти привършили. Неподвижнaта му дясна ръка стиската разпятие, а немощното дишане на Гауди се прекъсвало само от молитви...
През 2002 година по инициатива на архиепископията на Барселона започна подготовка за канонизацията на Антонио Гауди. Вероятно великият каталунски архитект ще бъде причислен към светците. За това, обаче, според църковните канони, трябва да се докаже, че през целия си живот той е извършил поне едно чудо. А доказателства за това може би ще се намерят...
Автор: Тони
Гауди често посещавал болницата за бедни ‘Санта Крус’. Само там му разрешавали да присъства в моргата при аутопсиите. След като изучил костния строеж на човешкия организъм, той искал и още - желаел да види лицата на наскоро починалите.
Дълбоко вярващ католик, Гауди отдал себе си на Бога. За грандиозната фасада на строящата се катедрала на Светото семейство архитектът замислил множество библейски сцени. В търсенето на подходящи модели, архитектът обходил всички квартали на Барселона. Много се измъчил с животните. Магарето, което трябвало да изглежда изтощено и, което той открил у един вехтошар, вързали и окачили на сбруята, защото така било по-лесно да му вземат мерките. Пилетата и пуйките пък се наложило да приспят с хлороформ и им направили гипсови отливки, преди още да успеят да се съвземат.
Гауди не успял да направи гипсова отливка само на човек. Веднъж се опитал да я направи
със своя помощник, но той припаднал.
Антонио Гауди дълго подбирал прототипите на фигурите на Йосиф, Мария, Христос и апостолите. За да изобрази стотиците деца, умъртвени по заповед на Ирод, Гауди направил отливки от мъртвородени бебета. ‘Всички сме кукли на Господа’, така обяснявал ексцентричността си гениалният архитект.
През деня, както обикновено - направо на строителнaта площадка, Гауди хапвал само листа от салата и няколко ореха. Оскъдния си обяд той прокaрвал само с вода. Архитектът бил строг вегетарианец и смятал, че храната само отвлича от плодотворната работа над чертожната дъска. Затова трябвало да държи стомаха си полупразен. Дори по време на един особено строг пост, Гауди едва не умрял от глад.
Антонио Гауди започва работа над катедралата в края на 1883 година, когато навлиза в своята 32-ра година. Намерението му било да построи най-голямата катедрала в Барселона, която да се превърне с храм на изкуплението на всички грехове. Гауди се стреми да пресъздаде в нея целия Космос.
На строителната площадка идвали кралят Алфонсо и инфантата Изабела, кардинали, папският нунций и Пабло Пикасо, който нарекъл катедралата архитектурна ерес. Повечето гости не одобрявали това, което вършел Гауди, но най-много не им харесвал самият архитект. Гауди бил рязък, дързък и непредсказуем. Той сам събирал пожертвования за строителството на катедралата, като продължавал с години да експериментира.
Гауди искал сградата на катедралата да напомня огромен орган. Тогава вятърът, преминавайки през отворите на кулите, ще звучи като истински хор. Незавършената фасада се устремявала нагоре към небето, издигали се каменни маслини, портокалови дървета, нарове, бадеми и рози - целият растителен и животински свят на Каталуния - от мекотелите до птиците.
Гауди поучавал опонентите си: ‘Упадъкът на нравите настъпва, когато човек престане да гледа природата’. А те, от своя страна, застанали пред гигантския скулптурен фриз, треперели от ужас - изглеждало така, като че ли сградата ще се стовари върху главите им.
От началото на строителството минали десетилетия, а краят не се виждал.
През есента на 1925 година Гауди окончателно се преместил в студио в съседство с катедралата, като поставил в ъгъла му само едно желязно легло. Дневният му режим
бил установен - утринна меса, работа на строежа, вечерна изповед при духовник. Заради хернията, която имал, Гауди се подпирал с бастун, за да не падне. Подметките на ботушите му, негово производство, често се отлепвали и той ги връзвал с ластик.
На 7 юни 1925 година, Гауди напуснал строежа и тръгнал по обичайния си маршрут, без да се оглежда. Той бил толкова потънал в мислите си, че не забелязал стремително приближаващия се към него трамвай, който отчаяно давал сигнали. Когато усетил страшния удар в хълбока си, Гауди не разбрал какво става. От ухото му течала кръв...
Двама минувачи се хвърлили на помощ, а разяреният ватман обяснявал, че скитникът не гледал къде върви. Хората се опитвали да разберат от пострадалия кой е, но той не можел да говори, нямал документи, нямал и пари.
Няколко таксиметрови шофьори отказали да откарат Гауди до болницата, защото колата им щяла да се изцапа. Все пак един накрая се съгласил. В болницата набързо определили състоянието на Гауди - счупени ребра, мозъчно сътресение, кръвотечение от ухото... и го изпратили в клиниката.
Когато отворил очи, Гауди разбрал, че се намира в болницата ‘Санта Крус’, където в продължение на толкова години той провеждал анатомичните си търсения. Но и тук не го познали - записали пострадалия под името Антонио Санди и го поставили в общо помещение.
Привечер, обаче, приятелите на Гауди се разтревожили - той не се бил върнал за вечеря.
Те тръгнали да го търсят в полицейските управления и пунктовете за бърза помощ. Накрая го намерили в болницата ‘Саната Крус’.
Новината за състоянието на Гауди се разпространила светкавично из града. В болницата се тълпели прелати от църквата, почитатели, служители на полицията и журналисти. Преместили гениалния архитект в отделна стая, но на следващата вечер силите му почти привършили. Неподвижнaта му дясна ръка стиската разпятие, а немощното дишане на Гауди се прекъсвало само от молитви...
През 2002 година по инициатива на архиепископията на Барселона започна подготовка за канонизацията на Антонио Гауди. Вероятно великият каталунски архитект ще бъде причислен към светците. За това, обаче, според църковните канони, трябва да се докаже, че през целия си живот той е извършил поне едно чудо. А доказателства за това може би ще се намерят...