Еньовден или Среди лето е един от най-важните летни празници в народния календар. Той се чества на 24 юни, когато е рождението на св. Йоан Кръстител.
В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях този празник е като че ли с най-силно езическо влияние. С празника к са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Това е денят на билкарите.
Календарно Еньовден е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че съвсем естествено в основата на празника стои култът към Слънцето.
Според народните вярвания, на този ден то започва да умира, а годината клони към зима.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето то ‘трепти’ и, който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще е здрав през годината, а очертава ли се наполовина - ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което е характерно и за цяла Европа.
Разпространено е вярването, че слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.
Затова всеки трябва да се измие преди изгрев с течаща вода или да се отърка в росата за здраве. Не бива да се става от леглото след изгрев.
Еньовден се празнува от дълбока древност и из цяла Европа. На север честването е белязано и от магията на белите нощи, и от краткия, но пищен фоейверк на тамошното лято. Нощта на лятното слънцестоене в Швеция, Финландия, Естония е един от най-големите празници в годината.
На юг пък в Испания отбелязването на празника има корени, които водят към предхристиянски времена и съпътстващите го ритуали носят езически белези, въпреки че е празник на Сан Хуан. Празнува се в нощта срещу 23 юни на брега на морето, където се палят огромни огньове. Младите се потапят в морето и чакат да ги облеят 9 вълни за здраве. Така е и в Германия, и във Франция. При датчаните пък събирането на билки е най-характерно за празника.
В Русия обредите са свързани с водата, изобилието и пречистването. В Румъния денят се казва Драгайца и се празнува с момински танци, които девойките изпълняват с венци от пшеничени класове на главите.
Честит празник Среди лето и да са живи и здрави всички именници!
Автор: Тони
В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях този празник е като че ли с най-силно езическо влияние. С празника к са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Това е денят на билкарите.
Календарно Еньовден е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че съвсем естествено в основата на празника стои култът към Слънцето.
Според народните вярвания, на този ден то започва да умира, а годината клони към зима.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето то ‘трепти’ и, който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще е здрав през годината, а очертава ли се наполовина - ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което е характерно и за цяла Европа.
Разпространено е вярването, че слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.
Затова всеки трябва да се измие преди изгрев с течаща вода или да се отърка в росата за здраве. Не бива да се става от леглото след изгрев.
Еньовден се празнува от дълбока древност и из цяла Европа. На север честването е белязано и от магията на белите нощи, и от краткия, но пищен фоейверк на тамошното лято. Нощта на лятното слънцестоене в Швеция, Финландия, Естония е един от най-големите празници в годината.
На юг пък в Испания отбелязването на празника има корени, които водят към предхристиянски времена и съпътстващите го ритуали носят езически белези, въпреки че е празник на Сан Хуан. Празнува се в нощта срещу 23 юни на брега на морето, където се палят огромни огньове. Младите се потапят в морето и чакат да ги облеят 9 вълни за здраве. Така е и в Германия, и във Франция. При датчаните пък събирането на билки е най-характерно за празника.
В Русия обредите са свързани с водата, изобилието и пречистването. В Румъния денят се казва Драгайца и се празнува с момински танци, които девойките изпълняват с венци от пшеничени класове на главите.
Честит празник Среди лето и да са живи и здрави всички именници!