Тайните на ливанския храм Баалбек

Египетските пирамиди, царственият Сфинкс, загадъчните статуи на о-в Пасха, Стоунхендж, Великата китайска стена, архитектурните  перли в Тиауанако, Мачу Пикчу, Паленке, Чичен Ица - всички тези ненадминати творения на олмените и други грандиоз

Египетските пирамиди, царственият Сфинкс, загадъчните статуи на о-в Пасха, Стоунхендж, Великата китайска стена, архитектурните  перли в Тиауанако, Мачу Пикчу, Паленке, Чичен Ица - всички тези ненадминати творения на олмените и други грандиозни  огнища на езотериката, като че ли са  страници на гигантска каменна книга, тайните на която  най-великите умове на човечеството все още не са успели да разкрият.

Една от ‘страниците’ на тази ‘книга’ е феноменалният тайнствен Баалбек, чиято красота, величие и загадъчност  поразяват до ден днешен всеки, които  е имал възможност да се докосне до това чудо на древното строителство.

Наследниците на всяка култура са се опитвали да си присвоят този феномен и постепенно историята на този храм е станала толкова заплетена и многостранна, че  фактически не е възможно да се различи истината от измислицата.

Както и в случая с египетските пирамиди, все още никой  не е установил със сигурност кой все  пак е владеел тайната на придвижването на гигантските монолити с тегло 45 тона.

Твърдението, че при транспортирането на каменните блокове-исполини и в Европа, и в Баалбек /който се намира в Ливан/, физическите усилия на хората са се умножавали многократно с помощта на механични приспособления като лостове и макари, не е достатъчно обосновано. Защото опитите това да се направи, са останали без успех.

Ето защо се допуска, че  строителната техника в древността въобще не  е била толкова примитивна  и зидарите са имали такива познания, за каквито днес  си нямаме никаква представа.

Що се отнася до ливанския град, всичко е започнало от Хелиополис - малък богат семитски  град, наречен така в чест на Бога Слънце. Преди това градът се е наричал Баал-Бек, т.е. градът на Ваала и бил център на финикийската религия.

При император Каракала започнало мащабното строителство на храм, който да замени полуразрушената обител на Юпитер.  Храмът на Слънцето очаровал пътниците, защото той нямал равен из целия континент.

По-късно  Баалбек бил завладян от арабите, които го превърнали  в непристъпна крепост. Те били уверени, че храмът е построен от самия Соломон, защото само той имал власт над джиновете*, а освен тях никой в света не познавал тайните на метаморфозите с камъните, за да изгради такова  величествено нещо.

Тези, които искали да попаднат  в Баалбекския храм, трябвало да се изкачат на най-широката стълба в света - на всяко от 27-те й стъпала можели да се съберат в редица 100 души.  Стъпалата стигали до коленете на възрастен мъж.  Това за пореден път  ни води до предположението, че храмът може би е бил създаден от раса великани за техните себеподобни. Защото стълбата се издига  на платформа с размери 50 на 90 метра.

Главната част от тази площадка е заета днес от руините. Храмът е изграден от дялани камъни с обем 3 кубически метра.  Уникално е и това, че баалбекските каменни блокове са така подредени, че като че ли са залепени един за друг -  дори капка вода не може да премине между тях.  А изключително прецизните ъгли и паралелността на страните на храма поразяват  дори и днешните архитекти.

Зашеметяващ е и пропилеумът - колонада от 52 колони под открито небе, които нямат равни по-големина и в днешни времена. Пропилеумът е бил заобиколен от стена с 320 статуи на богове.

От главната колонада са оцелели само 6 двадесетметрови  колони с диаметър  2,5 метра.
Части от останалите са разхвърляни наоколо, а резбата им поразява със съвършенството си.

Историци твърдят, че частите на колоните са били обработвани на стругове някъде в египетски Асуан, а след това на салове по Нил и по море били доставяни до бреговете на Ливан.  От крайбрежието пък ги возели 35 км по планински път към строежа с колесници, впрегнати с волове. Това обаче  за всеки би изглеждало абсурдно.  Защото,  като се вземе предвид, че  колоните се състоят от 3 части по 6-7 метра дължина всяка, то теглото им би трябвало да е било около 45 тона.  Това е сложна задача дори според оценките на съвременните специалисти.

Славата на Баалбек са донесли не шестте колони, а на пръв поглед незабележимите гигантски плочи - камъните, от които е образувана баалбекската тераса.  В северозападния ъгъл на терасата се намират три необикновено големи плочи , това са известните блокове трилитон, за които се говори, че са свещени  и лежат там от вечността. Шокират техните размери - 4,3 х 3,7 м при дължина 19 метра. Обемът на всеки блок пък е 300 кубически метра с тегло 750 тона.

Най значим и едновременно с това  странен е четвъртият камък, който така и не е изкаран от близката каменоломна.. Той се смята за най-големия на планетата обработен камък и по размерите си надминава дори трилитоните -  22 х 4,3 х 5,3 метра. Обемът на този камък е 433 кубически метра при тегло 2000 тона.  Изчислено е , че само,  за да се помръдне такова ‘чудовище’  са необходими едновременните усилия на 60 000 души.

Камъкът е наречен ‘Камъкът на Юга’.  В каменоломната,  обаче, не биха могли да се  съберат  дори и една десета  част от тези хора.  Любопитно е  и това, защо древните каменоделци, които са свършили по-голямата част от работата,  не са я  довършили  и не са се опитали да преместят камъка при събратята му.

И това е само една от загадките. Никой не може да каже къде  са изчезнали масивните свещени черни камъни, за които се говори в летописите, тоновете злато, в т. ч. и 40 килограмовата статуя на Юпитер, многото скъпоценни камъни, които се намирали в многобройните подземия на храма.

Това всъщност е неоспоримата история, но камъните на Баалбек мълчат, що се отнася до
истинската история на храма, написана от автора-исполин.  

--------------------
* Джинове - духове, невидими за хората приказни същества в арабската и ислямската митология.. Автор: Тони