Със сигурност много малко българи знаят кой е Пиърс О’Махоуни. Той е известен в България като Пиърс Махоуни и е ирландски благородник и протестант националист, филантроп и виден българофил.
Пиърс О'Махони е роден на 9 юни 1850 година в Дъблин и произхожда от благороднически уважаван род от графство Кери. Махоуни учи в Оксфорд и завършва с отличие Кралския земеделски колеж в Сиренсестър.
Ирландският благородник изкарва 17 мандата в английския парламент като защитава каузата за автономия на Ирландия. Именно там Махоуни се сближава с Уилям Гладстон, от когото научава за трагедията на поробения български народ. Двамата защитават българската кауза в британския парламент след потушаването на Априлското въстание.
В началото на 20-ти век, на път за Русия, Махоуни минава през България. Ужасяващите съобщения за зверствата след Илинденско-Преображенското въстание и съдбата на хилядите прокудени от родните си места бежанци, трогва сърцето му.
Без да се колебае, ирландският благородник решава да използва полученото наскоро наследство от прадядо си в размер на 300 000 лири стерлинги /огромна сума за онова време/ , за да помогне на бедстващите.
През 1903 година Махоуни се заселва в България, купува двуетажна къща на мястото на днешния хотел ‘Родина’ в столицата и след основен ремонт и преустройство, основава сиропиталище ‘Св. Патрик’ за деца сираци от Македония и Одринско.
Ирландецът сам лично издирва тези деца, като пътува из цялата страна въпреки тежката зима. Срещу името на всяко дете е записано: ‘баща убит’ или ‘майка убита’ или ‘в неизвестност’, или ‘роднините измрели’.
На 30 април 1904 година сиропиталището е официално открито и осветено. Децата, дошли от затънтени села и расли в мизерия, за пръв път виждат легла с чаршафи, електрическо осветление, чешми и тоалетни в сградата. За тях се грижат лекари. Те учат няколко езика, като английски им преподава съпругата на техния благодетел - Алис.
За летния отдих на тези деца, Махоуни построява специална вила в Костенец. Той винаги присъства на молитвата преди лягане, а в неделя всички заедно присъстват на литургията в църквата ‘Света Неделя’.
Говори се, че лична трагедия е накарала Махоуни да се отдаде с цялото си сърце на благородната кауза с осиновяването на 32 български деца. Единият му син бил загинал при злополука, а с другия бил в конфликт и не поддържал връзка .
Махоуни бил висок и красив мъж с благородна осанка. Той бил истински обичан от своите питомци. Никога не повишавал тон, но не се и примирявал с пропуските и нарушаването на реда. За виновните си имал наказание - не им подавал ръка за ‘лека нощ’.
Почти всички възпитаници на ирландеца завършват висше образование - стават учители, лекари, юристи, има и един художник.
О’Махоуни поддържа своите български синове и дъщери до края на живота си през 1931 година. От България, обаче, той си тръгва доста по-рано, защото не може да се примири със съюзяването на страната ни с Германия по време на Първата световна война.
Повечето от осиновените деца се записват в Македоно-одринското опълчение, а четирима тръгват с него за Ирландия. Всичките деца взимат фамилията на осиновителя си.
През януари 1915 година О’Махоуни е награден лично от цар Фердинанд I с орден ‘За гражданска заслуга’. По време на пребиваването си в България той приема православието, но не спира да е член на Ирландската църква. През 1927 година, обаче, О’Махоуни е принуден да избира между двете религии и в крайна сметка приема католицизма.
Пиърс О’Махоуни умира на 31 октомври 1930 година в Дъблин. Никой в България не продължава неговото дело и накрая сиропиталището е разрушено.
Автор: Тони
Пиърс О'Махони е роден на 9 юни 1850 година в Дъблин и произхожда от благороднически уважаван род от графство Кери. Махоуни учи в Оксфорд и завършва с отличие Кралския земеделски колеж в Сиренсестър.
Ирландският благородник изкарва 17 мандата в английския парламент като защитава каузата за автономия на Ирландия. Именно там Махоуни се сближава с Уилям Гладстон, от когото научава за трагедията на поробения български народ. Двамата защитават българската кауза в британския парламент след потушаването на Априлското въстание.
В началото на 20-ти век, на път за Русия, Махоуни минава през България. Ужасяващите съобщения за зверствата след Илинденско-Преображенското въстание и съдбата на хилядите прокудени от родните си места бежанци, трогва сърцето му.
Без да се колебае, ирландският благородник решава да използва полученото наскоро наследство от прадядо си в размер на 300 000 лири стерлинги /огромна сума за онова време/ , за да помогне на бедстващите.
През 1903 година Махоуни се заселва в България, купува двуетажна къща на мястото на днешния хотел ‘Родина’ в столицата и след основен ремонт и преустройство, основава сиропиталище ‘Св. Патрик’ за деца сираци от Македония и Одринско.
Ирландецът сам лично издирва тези деца, като пътува из цялата страна въпреки тежката зима. Срещу името на всяко дете е записано: ‘баща убит’ или ‘майка убита’ или ‘в неизвестност’, или ‘роднините измрели’.
На 30 април 1904 година сиропиталището е официално открито и осветено. Децата, дошли от затънтени села и расли в мизерия, за пръв път виждат легла с чаршафи, електрическо осветление, чешми и тоалетни в сградата. За тях се грижат лекари. Те учат няколко езика, като английски им преподава съпругата на техния благодетел - Алис.
За летния отдих на тези деца, Махоуни построява специална вила в Костенец. Той винаги присъства на молитвата преди лягане, а в неделя всички заедно присъстват на литургията в църквата ‘Света Неделя’.
Говори се, че лична трагедия е накарала Махоуни да се отдаде с цялото си сърце на благородната кауза с осиновяването на 32 български деца. Единият му син бил загинал при злополука, а с другия бил в конфликт и не поддържал връзка .
Махоуни бил висок и красив мъж с благородна осанка. Той бил истински обичан от своите питомци. Никога не повишавал тон, но не се и примирявал с пропуските и нарушаването на реда. За виновните си имал наказание - не им подавал ръка за ‘лека нощ’.
Почти всички възпитаници на ирландеца завършват висше образование - стават учители, лекари, юристи, има и един художник.
О’Махоуни поддържа своите български синове и дъщери до края на живота си през 1931 година. От България, обаче, той си тръгва доста по-рано, защото не може да се примири със съюзяването на страната ни с Германия по време на Първата световна война.
Повечето от осиновените деца се записват в Македоно-одринското опълчение, а четирима тръгват с него за Ирландия. Всичките деца взимат фамилията на осиновителя си.
През януари 1915 година О’Махоуни е награден лично от цар Фердинанд I с орден ‘За гражданска заслуга’. По време на пребиваването си в България той приема православието, но не спира да е член на Ирландската църква. През 1927 година, обаче, О’Махоуни е принуден да избира между двете религии и в крайна сметка приема католицизма.
Пиърс О’Махоуни умира на 31 октомври 1930 година в Дъблин. Никой в България не продължава неговото дело и накрая сиропиталището е разрушено.