Пиърс О'Махоуни - един български благодетел

Със сигурност много малко българи знаят кой е Пиърс О’Махоуни.  Той е известен  в България като  Пиърс Махоуни и е ирландски  благородник и протестант националист, филантроп и виден българофил. Пиърс О'Махони е роден

Със сигурност много малко българи знаят кой е Пиърс О’Махоуни.  Той е известен  в България като  Пиърс Махоуни и е ирландски  благородник и протестант националист, филантроп и виден българофил.

Пиърс О'Махони е роден на 9 юни 1850 година  в Дъблин и  произхожда от благороднически уважаван род от графство Кери.  Махоуни учи в Оксфорд и  завършва с отличие Кралския земеделски колеж  в Сиренсестър.  

Ирландският благородник  изкарва 17 мандата в английския парламент като защитава каузата за автономия на Ирландия.  Именно там Махоуни се сближава  с Уилям Гладстон, от когото научава за трагедията на поробения български народ.  Двамата защитават българската кауза в британския парламент след потушаването на Априлското въстание.

В началото на 20-ти век, на път за Русия, Махоуни минава през България.  Ужасяващите съобщения за зверствата след Илинденско-Преображенското въстание и съдбата на хилядите прокудени от родните си места бежанци, трогва сърцето му.  

Без да се колебае, ирландският благородник решава да използва полученото наскоро наследство от прадядо си в размер на 300 000 лири стерлинги /огромна сума за онова време/ , за да помогне на бедстващите.

През 1903 година Махоуни се заселва в България, купува двуетажна къща на мястото на днешния хотел ‘Родина’ в столицата  и след основен ремонт  и преустройство, основава сиропиталище ‘Св. Патрик’  за деца сираци от Македония и Одринско.

Ирландецът сам лично издирва тези деца, като пътува из цялата страна въпреки тежката зима.  Срещу името на всяко дете е записано: ‘баща убит’ или ‘майка убита’ или ‘в неизвестност’, или ‘роднините измрели’.

На 30 април 1904 година сиропиталището е официално открито и осветено. Децата, дошли от затънтени села и расли в мизерия, за пръв път виждат легла с чаршафи, електрическо осветление, чешми и тоалетни в сградата.  За тях се грижат лекари. Те учат няколко езика, като английски им преподава съпругата на техния благодетел - Алис.

За летния отдих на тези деца, Махоуни построява специална вила в Костенец.  Той винаги присъства на молитвата преди лягане, а в неделя всички заедно присъстват  на литургията в църквата ‘Света Неделя’.  

Говори се, че лична трагедия е накарала Махоуни  да се отдаде с цялото си сърце на благородната кауза с осиновяването на 32 български деца. Единият му син бил загинал при злополука, а с другия бил в конфликт и не поддържал връзка .

Махоуни бил висок и красив мъж  с благородна осанка. Той бил истински обичан от своите питомци. Никога не повишавал тон, но не се и примирявал с пропуските и нарушаването  на реда.  За виновните си имал наказание - не им подавал ръка за ‘лека нощ’.

Почти всички възпитаници на ирландеца завършват висше образование  - стават учители, лекари, юристи, има и един художник.

О’Махоуни поддържа своите български синове и дъщери до края на живота си през 1931 година.  От България, обаче, той си тръгва доста по-рано, защото не може да се примири със съюзяването на страната ни с Германия по време на Първата световна война.  

Повечето от осиновените деца се записват  в Македоно-одринското  опълчение, а четирима тръгват с него за Ирландия. Всичките деца взимат  фамилията  на осиновителя си.

През януари 1915 година  О’Махоуни е награден лично от цар Фердинанд I  с орден ‘За гражданска заслуга’. По време на пребиваването си в България той  приема православието, но не спира да е член на Ирландската църква. През 1927 година, обаче, О’Махоуни е принуден да избира между двете  религии и в крайна сметка приема  католицизма.

Пиърс О’Махоуни умира на 31 октомври 1930 година в Дъблин. Никой в България не продължава неговото дело и накрая сиропиталището е разрушено. Автор: Тони