Според други сведения, обаче, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове довело до представата, че именно на Видовден ще се видят всички сторени злини, оттам и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден - ще видим!"
Никъде обаче при честване на Видовден не са отбелязани обичаи или обреди свързани пряко или косвено с представата за градушка. Обстоятелството, че Видовден е празнуван преди всичко в рударските селища на балканския полуостров, включително и в тези на българска територия, дава достатъчно основание на някои да приемат, че се касае до празнуване в чест на свети Вит – светецът закрилник на саксите, чиито култ е бил пренесен на Балканите и натурализиран всред православното население от масово придошлите в металодобивните селища саксонски рудари.
В Саксония (а и в Чехия), свети Вит се счита за закрилник на зрението. На този ден в много райони на Средна Европа страдащите от очни заболявания напръскват със свежи клонки овлажнени от утринна роса от листните пазви на растението „видовиня” или „вида”, наричано на някои места „огнивче” или „лугачка”. Счита се, че тази роса има изключително благоприятно въздействие при очни заболявания. Росата се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очобол”. Интересно е, че екстрактът от „видовията” се използва и при приготвяне на съвременни препарати за очни заболявания от някои световноизвестни фармацевтични фирми.
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден, се вярвало, че на него слънцето се обръща към зимата. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят как се завръщало назад, към зимата.
Колкото и да се търси в църковния календар, светец с име Видо или Вида там няма. В Черна гора, Сърбия и Херцаговина, където празника е също запазен в паметта на народа, се твърди, че „свети Виду” е християнска трансформирана представа за езическия бог Виду. Никъде обаче в сръбския църковен календар също така не съществува канонизиран светец Виду.
У нас Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко.