Никъде обаче при честване на Видовден не са отбелязани обичаи или обреди свързани пряко или косвено с представата за градушка. Обстоятелството, че Видовден е празнуван преди всичко в рударските селища на балканския полуостров, включително и в тези на българска територия, дава достатъчно основание на някои да приемат, че се касае до празнуване в чест на свети Вит – светецът закрилник на саксите, чиито култ е бил пренесен на Балканите и натурализиран всред православното население от масово придошлите в металодобивните селища саксонски рудари.
В Саксония (а и в Чехия), свети Вит се счита за закрилник на зрението. На този ден в много райони на Средна Европа страдащите от очни заболявания напръскват със свежи клонки овлажнени от утринна роса от листните пазви на растението „видовиня” или „вида”, наричано на някои места „огнивче” или „лугачка”. Счита се, че тази роса има изключително благоприятно въздействие при очни заболявания. Росата се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очобол”. Интересно е, че екстрактът от „видовията” се използва и при приготвяне на съвременни препарати за очни заболявания от някои световноизвестни фармацевтични фирми.
Колкото и да се търси в църковния календар, светец с име Видо или Вида там няма. В Черна гора, Сърбия и Херцаговина, където празника е също запазен в паметта на народа, се твърди, че „свети Виду” е християнска трансформирана представа за езическия бог Виду. Никъде обаче в сръбския църковен календар също така не съществува канонизиран светец Виду.