13 юни - Световен ден на донора

На 13 юни, по инициатива на Световната здравна организация, Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, Международното дружество за кръвопреливане и Международната федерация на организациите на кръводарите

2011-06-13 15:33:10

На 13 юни, по инициатива на Световната здравна организация, Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, Международното дружество за кръвопреливане и Международната федерация на организациите на кръводарителите, се отбелязва Световния ден на донора, с цел осигуряване за медициински нужди на безопасна кръв от доброволни кръводарители без парично обезщетение.

Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел подпомагане и спасяване на човешко здраве и живот. Това е хуманен, безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност на всеки здрав гражданин.
Още от древността хората проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18-ти век за първи път се осъществява кръвопреливане. Началото е белязано от откритието на Уилям Харви на законите на кръвообращението при хората и животните.

Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували, са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).

Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя". По-късно започнали опити за преливане на кръв от животно на човек.
Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили.

Същото се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. Вследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19-ти век.
Втория период започва в началото на 20-ти век. Кръвопреливането бележи подем. През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB. Установява се, че , за да е безопасно кръводаряването, на човек трябва да се прелива кръв от групата която има той самият.

Дарената кръв се използва за лечение при пациенти с:остри кръвозагуби, причинени от травми;лечение на тежки изгаряния;планови и спешни хирургични и акушерски интервенции;ABO и Rh несъвместимост на майката и плода;лечение на злокачествени заболявания;поддържане живота на пациенти с различни вродени анемии и хемофилии.