Краят на учебната година наближава, а с него и оформянето на годишния успех на учениците. Доста от подрастващите (а и от техните родители) не са доволни от оценките, които виждат в бележника, но дали това винаги е повод за притеснение?

Всеки родител иска неговото дете да е "най" във всяко едно отношение - да има високи оценки по всички предмети, да спортува, да ходи на извънкласни занимания, да чете книги и т.н. Психолозите, обаче, предупреждават, че отличниците, които учат много не по собствено желание, а под натиска на техните родители, стават невротици. Не е хубаво детето да се стреми да има отлични оценки по всички предмети, защото така се разпилява между тях и не може да се съсредоточи върху това, което наистина му е интересно и с което би се занимавало в бъдеще.

Нека видите няколко примера с известни личности, които определено могат да се похвалят със завидни умствени способности. Нютон, например, с нищо не се е отличавал от своите съученици, оценките му били средни, постиженията - посредствени, не бил особено добър по математика и физика и на всичкото отгоре бил мързелив. А има ли някой, който не знае какво е постигнал?

Какво да кажем за Менделеев. Тройката била оценката, която най-често присъствала в неговия бележник/книжка, няколко пъти опитал да влезе в университет, преди да успее и често преписвал по химия. А пък после... Менделеевата таблица била налице :)

При Айнщайн нещата в училище били същите - тройка, след тройка, след тройка ....

Гогол е поредният тройкаджия, особено по литература, неговите есета/съчинения често били оценявани със слаба оценка. И въпреки ниския успех, литературата се оказала неговата страст и дарба.

Чарлз Дарвин бил известен в училище като доста глупав младеж, който не се интересува от учене и едва-едва завършвал всяка учебна година. В същото време създал теорията за човешката еволюция само с минимални знания по биология.

Повечето родители правят грубата грешка да бият децата си, когато видят, че има слаба оценка, а по този начин не им помагат да се концентрират в бъдеще, нито им повишават интелигентността. За да се развива мисълта, концентрацията и паметта трябват любов и ласки.
А и всеки знае, че в днешно време оценките не отговарят на реалността. Голяма част от учителите пишат високи оценки на поразия, други пък пишат ниски, защото не са в настроение, трети пишат оценки по симпатия и т.н.

И все пак учете, не пренебрегвайте училището, старайте се да имате хубави оценки, за да са ви в полза в бъдеще и не забравяйте, че всяка ниска оценка може да се поправи. Не се ядосвайте, когато някой преписва и има шест, а вие сте изкарали четворка, но по честен начин, защото няма нищо по-ценно от знанията и сте наясно, че това, което сте научили ще ви остане в главата и ще ви бъде в полза един ден.
Автор: Ралица Солакова