Днес църквата отбелязва големият християнски празник Възнесение Господне или Спасов ден. Той е подвижен и е на 40-тия ден след Великден и винаги в четвъртък.
Според народните вярвания, след Възкресението Христос се явявал многократно на учениците си и им разяснявал своето учение. На 40-тия ден се явил за последен път на Елеонската планина, където завел апостолите за молитва. Там, след като завършил последната си проповед пред учениците си и пред Светата Дева, Спасителят вдигнал ръце да ги благослови и се издигнала в небето при стоя Отец. С това приключил земният му път.
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
С Възнесението на Иисус завършва делото на нашето спасение. Всички събития, свързани с него - Рождество Христово, Кръстните страдания, Разпятието и Възкресението, се увенчават от Възнесението. Затова иконописците често изобразяват на купола на храма именно Възнесение Господне.
Светец с името Спас в православния календар няма, но Спасовден е храмов празник на много църкви и манастири. Това е денят, в който, според народните поверия, се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Този празник е свързан преди всичко с култа към мъртвите, затова в сряда вечер жените отиват на гробищата и раздават хляб и варено жито за ‘Бог да прости’ близките им покойници.
По пътя към гробищата не се говори, за да не се смутят душите на мъртвите. През целия ден вратите и прозорците на къщите се отварят широко, за да излязат душите и да се приберат на небето..
Според народните вярвания, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата - обилна. Имен ден празнуват Спас и Спаска.
На Спасовден се спазват и забрани, за да не пада градушка - жените не перат, не тъкат, не шият, а мъжете не орат.
Денят завършва с богата трапеза и курбан за берекет и здраве.
Последният завет на Христос към всички хора е - Светият дух ще е винаги с вас! И макар че празникът мени своята дата всяка година, Христовото послание остава непреходно. А то е - победа над смъртта чрез вечен живот и над злото - чрез любовта!
Автор: Тони
Според народните вярвания, след Възкресението Христос се явявал многократно на учениците си и им разяснявал своето учение. На 40-тия ден се явил за последен път на Елеонската планина, където завел апостолите за молитва. Там, след като завършил последната си проповед пред учениците си и пред Светата Дева, Спасителят вдигнал ръце да ги благослови и се издигнала в небето при стоя Отец. С това приключил земният му път.
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
С Възнесението на Иисус завършва делото на нашето спасение. Всички събития, свързани с него - Рождество Христово, Кръстните страдания, Разпятието и Възкресението, се увенчават от Възнесението. Затова иконописците често изобразяват на купола на храма именно Възнесение Господне.
Светец с името Спас в православния календар няма, но Спасовден е храмов празник на много църкви и манастири. Това е денят, в който, според народните поверия, се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Този празник е свързан преди всичко с култа към мъртвите, затова в сряда вечер жените отиват на гробищата и раздават хляб и варено жито за ‘Бог да прости’ близките им покойници.
По пътя към гробищата не се говори, за да не се смутят душите на мъртвите. През целия ден вратите и прозорците на къщите се отварят широко, за да излязат душите и да се приберат на небето..
Според народните вярвания, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата - обилна. Имен ден празнуват Спас и Спаска.
На Спасовден се спазват и забрани, за да не пада градушка - жените не перат, не тъкат, не шият, а мъжете не орат.
Денят завършва с богата трапеза и курбан за берекет и здраве.
Последният завет на Христос към всички хора е - Светият дух ще е винаги с вас! И макар че празникът мени своята дата всяка година, Христовото послание остава непреходно. А то е - победа над смъртта чрез вечен живот и над злото - чрез любовта!