Войната в душите ни взима повече жертви от истинската. Самоубийствата са една от трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 35 години.
Според специалистите, децата най-често посягат на живота си заради проблеми в семейството, а тийнейджърите - заради любовни проблеми. Младите изгубват интерес към живота, нямат цели и не се чувстват нужни никому. Семейството неглижира проблемите им и контактът с родителите се свежда само до битови въпроси – храна, оценки и зравословно състояние. Родителите все по-рядко се интересуват от душевното състояние на детето си.
Те дори не могат да си представят колко често през ума на детето им минава мисълта за самоубийство. Не знаят какво се случва и защо и кога смъртта се оказва единсвеният изход...
Психолозите апелират родителите да говорят с децата си, да ги изслушват дори и тогава, когато това, което те споделят не им е толкова интересно, не им харесва или не им се иска да чуят. Необходимо е децата да се съветват, но не със сухи и заучени фрази, а да се дискутира с тях, така че те сами да дойдат до верните изводи.
У нас наистина има т. нар. ‘горещ телефон’ за психологическа помощ, но всъщност от години в училищата няма дейсваща образователна програма за психологическа подкрепа на младите.
На горещия телефон се обаждат тийнейджъри, които имат желание да се самоубият и тогава консултантът се опитва да предложи емоционална подкрепа, да даде възможност обаждащия се да сподели как се чувства , да излее потиснатите емоции, които го измъчват, без да бъде осъждан.
Много трудно е, но не и невъзможно да се разбере кога едно дете е решило да посегне на живота си. Най-често то става депресивно, загубва интересите си, обхваща го апатия.
Родителите трябва да бъдат особено внимателни за резки промени в поведението на децата, да следят какво правят в интернет, с кого разговарят и за какво.
Обикновено при такива случаи, младежите сменят или изоставят приятелите си, защото те ги познват достатъчно добре и може да заподозрат нещо. В случай, че се забележат такива признаци, детето не трябва да бъде нападано директно с въпроси и обвинения, а да бъде наблюдавано дискретно.
Според специалистите, не трябва да се изпада в паника, защото това дава обратен резултат и подтиква към действие. Необходима е консултация с психолог, който да работи с детето.