Днес е празник на Светите равноапостоли Константин и Елена. Празникът е памет на император Константин и майка му Елена.
През 313 година Константин издава Миланския едикт и въвежда християнството като официална религия във Византия. Той приема християнската вяра едва в края на своя живот. Елена отива на местата, където е пребивал Иисус Христос и построява няколко манастира, открива и кръста, на който е бил разпнат Христос. Това е едно от най-важните и съществени събития в историята на християнската църква, именно заради това Константин и майка му Елена биват канонизирани за светци.
На този ден се забранява работата на полето, празникът се свързва с предпазване на реколтата от градушка. Преданието разказва, че Елена и Константин носят градушка в чувал.
На днешния ден се ходи върху жарава - нестинарството все още се извършва в някои райони на Странджа, но е останало предимно като атракция. Празникът започва няколко дни преди 21 май - събират се средства, с които да се направи общ курбан, почистват се и се поправят изворите и кладенците в селата.
На мегдана има голяма клада, която е направена от няколко товара дърва. Когато настъпи вечерта не се запалват и всички се събират около кладата, за да слушат ритъма на тъпата, на хороводните мелодии. Когато огънят стихне, останалите живи въглени се поставят в кръг.
Около тях се нареждат присъстващите, най-отпред са иконите на Св. Константин и Елена. Върху горещите въглени влизат боси нестинари, които най-често са от женски пол. В този момент те изричат пророчески думи, гадаят относно бъдещите събития или общуват с мъртвите. Техният танц и ритуалът като цяло продължават няколко минути. След игрите всички се събират на обща трапеза.
Днес имен ден имат Константин, Елена, Костадин и Костадинка.
Автор: Ралица Солакова
През 313 година Константин издава Миланския едикт и въвежда християнството като официална религия във Византия. Той приема християнската вяра едва в края на своя живот. Елена отива на местата, където е пребивал Иисус Христос и построява няколко манастира, открива и кръста, на който е бил разпнат Христос. Това е едно от най-важните и съществени събития в историята на християнската църква, именно заради това Константин и майка му Елена биват канонизирани за светци.
На този ден се забранява работата на полето, празникът се свързва с предпазване на реколтата от градушка. Преданието разказва, че Елена и Константин носят градушка в чувал.
На днешния ден се ходи върху жарава - нестинарството все още се извършва в някои райони на Странджа, но е останало предимно като атракция. Празникът започва няколко дни преди 21 май - събират се средства, с които да се направи общ курбан, почистват се и се поправят изворите и кладенците в селата.
На мегдана има голяма клада, която е направена от няколко товара дърва. Когато настъпи вечерта не се запалват и всички се събират около кладата, за да слушат ритъма на тъпата, на хороводните мелодии. Когато огънят стихне, останалите живи въглени се поставят в кръг.
Около тях се нареждат присъстващите, най-отпред са иконите на Св. Константин и Елена. Върху горещите въглени влизат боси нестинари, които най-често са от женски пол. В този момент те изричат пророчески думи, гадаят относно бъдещите събития или общуват с мъртвите. Техният танц и ритуалът като цяло продължават няколко минути. След игрите всички се събират на обща трапеза.
Днес имен ден имат Константин, Елена, Костадин и Костадинка.