Какво е да си муза на гений?

Не една и две жени, в историята на изкуството, са вдъхновявали своите талантливи партньори .  Те са търпели безбройните им прищевки, грижили са се за тях или са  преписвали ръкописите им. Те са били много различни една от друга, но общо

Не една и две жени, в историята на изкуството, са вдъхновявали своите талантливи партньори .  Те са търпели безбройните им прищевки, грижили са се за тях или са  преписвали ръкописите им. Те са били много различни една от друга, но общото  между тях е, че са били музи, а  доста от тях и  … рускини.

Елена Дяконова, или Гала, както е по-известна, има особено място сред вдъхновителките.
Двама гении създават шедьорви в нейно име и й се посвещават изцяло - това са Салвадор Дали и Пол Елюар.  Повечето от рускините, жени на известни мъже, са били  добродетелни дами, жертвоготовни, тактични и състрадателни, Гала,  обаче, е непоносима.

Още от детството си тя смята, че е изключителна, стреми се да блести, да прави впечатление, да бъде център на внимание, стреми се да привлича погледите , ако не с чар, то с безумни идеи.

Именно Гала създава Пол Елюар. Тя го заставя да публикува първите си стихове в  модно списание, а по-късно изтърпява и всичките му капризи - от купища изневери до пристъпи на безумна любов.  Учи се да бъде муза - търпелива и всеотдайна.

Следващият гений, с когото тя има връзка, я обожествява и прославя нейното име не по-малко от своето.  Това е Салвадор Дали. От този затворен и неуверен в себе си мъж, който не смее дори да пресече улицата и пада по няколко пъти  на ден, тя успява , със своя темперамент, да създаде най-екстравагантния гений на изкуството.

Много от техните съвременници по-късно  пишат  за Гала, че тя е алчна, самовлюбена и развратна вещица.  Нейното име, обаче,  остава завинаги свързано с това на Дали.

                                                                ----------------

Олга Хохлова била съвсем обикновена жена. Аристократка, която можела да играе балет.
И въпреки волята на родителите си, тя  става балерина и обикаля с трупа Европа.
Когато се запознава с Пикасо, той е на 36 - мъж, изморен от капризни красавици, затова е впечатлен от спокойната и обикновена Олга.

Пикасо не се отделя от нея, рисува нейни портрети и прави всичко възможно студената рускиня да му обърне внимание.  Това целомъдрено ухажване завършва с предложение и
строгата Олга най-после приема.

Тогава рускинята се заема с художника. Тя го принуждава да смени омазаните с бои работни дрехи с костюми, ушити при добри шивачи.  Олга прави всичко възможно  да  имат идеално семейство, според изискванията на висшето общество - подрежда жилището, ражда му син, грижи се за репутацията на гениалния художник.   Така полека-лека той става известен и моден, а присъствието му да дадено светско събитие, го прави престижно.

Връзката им обаче, постепенно  се изчерпва.   Пикасо има и други драматични романи, но
развод между двамата няма. Хохлова остава мадам Пикасо  до смъртта си през 1954 година.

                                                                 -------------------------

Осиротялата Лидия Дaлекторская се озовава в Европа без да знае нито език, нито има някакви средства. Тя няма идея какво да прави с живота си.  Съвсем случайно,   на автобусна спирка,  се заговаря с друга рускиня, от която разбира, че художникът Анри Матис си търси асистент.  По това време художникът и съпругата му са над 60-те и имат нужда от помощник.

Лидия си няма и представа  от живопис, но Матис й дава покрив и заплата и тя му става асистентка.  Лидия се грижи за цялото домакинство и само благодарение на нея и упорството й, Матис не спира да рисува дори и в разгара на Втората световна война.
Художникът започва да рисува нейни портрети, а тя е неотлъчно до него.

Лидия е млада и красива, но не мисли за собствен дом и семейство. Жената на Матис не издържа постоянното й пребиваване в дома им и се изнася.

Знае се, че в живота на Лидия  не е имало друг мъж. За него пък тя става най-важната жена, вдъхновителка и помощничка.   Матис умира в ръцете на Лидия и едва тогава тя напуска дома му.

                                                                          -------------------

Вера Слоним е дясната ръка на автора на  “Лолита” - Владимир Набоков. Тя е неговата памет, неговият глас, най-добрият му редактор и най-предан читател.

Вера понася лесно неудобствата на емигрантския живот. Набоков не може да кара кола, но тя се научава. Той не умее да пише на машина и Вера по цели нощи преписва романите му,.
Той не желае да учи немски, тя го прави заради него.  Набоков не умее да ползва телефон и
вместо него винаги говори Вера.  А за да осигури семейството, Вера работи  и в  адвокатска кантора, преписва на машина, стенографира и превежда.

Вера подрежда текстовете на Набоков, редактира ги, вади от кошчетата за боклук  захвърлени листове и ръкописи на незавършени романи, като ги спасява  от унищожение.
Вера води всички преписки, преговаря с редактори, съди издатели.

А Набоков не е бил с лесен характер.  В даден момент дори и най-близките му започват да го ненавиждат. Само Вера  съумява да бъде в хармония с мъжа си.  И така, дори и в старостта двамата остава влюбени един в друг. Автор: Тони