Солунските братя Св. св. Кирил и Методий са създателите на славянската азбука - глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред славяните. Двамата братя са равноапостоли, обявени от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от Светите Седмочисленици.
Братята са родени в Солун, през 9-ти век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лъв и неговата жена Мария. Методий е по-големият брат и е роден през 815 година, а Константин е роден през 820 година и чак към края на живота си приема името Кирил.
През 843 година Кирил пристига в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа.Методий пък е назначен на държавен пост като управител на административна област, населена предимно със славяни недалеч от Солун.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.
За първи път на 11 май 1851 година в епархийското училище "Св.св. Кирил и методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Плодвив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие.
От 1863 година 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост, празникът се превръща символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
След 1878 година празнуването на празните на светите равноапостоли Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 година, празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 година се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
Да са живи и здрави всички именници!
Автор: Тони
Братята са родени в Солун, през 9-ти век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лъв и неговата жена Мария. Методий е по-големият брат и е роден през 815 година, а Константин е роден през 820 година и чак към края на живота си приема името Кирил.
През 843 година Кирил пристига в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа.Методий пък е назначен на държавен пост като управител на административна област, населена предимно със славяни недалеч от Солун.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.
За първи път на 11 май 1851 година в епархийското училище "Св.св. Кирил и методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Плодвив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие.
От 1863 година 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост, празникът се превръща символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
След 1878 година празнуването на празните на светите равноапостоли Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 година, празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 година се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
Да са живи и здрави всички именници!