Солунските братя Св. св. Кирил и Методий са  създателите на  славянската азбука - глаголицата.  На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица.  Кирил и Методий са канонизирани като светци  за превода и популяризирането на Библията на старославянски език  и  разпространяване на християнството сред славяните.  Двамата братя са равноапостоли, обявени от папата  за покровители на Европа.  Православната църква ги почита и като едни от Светите Седмочисленици.

Братята са родени в Солун,  през 9-ти век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лъв и неговата жена Мария. Методий е по-големият брат и е роден през 815 година, а Константин е роден през 820 година  и чак към края на живота си приема името Кирил.

През 843 година Кирил пристига  в Константинопол  и започва да учи в престижната Магнаурска школа.Методий пък е назначен  на държавен пост  като  управител на административна област, населена предимно със славяни недалеч от Солун.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.

За първи път на 11 май 1851 година  в епархийското училище "Св.св. Кирил и методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий -  създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров -  това е общият църковен празник на двамата светии.

През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград.  На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Плодвив с тържествена служба  в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев  произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие.

От 1863 година  11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост, празникът се превръща  символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.  Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

След 1878 година  празнуването на празните на светите равноапостоли  Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник.  В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата  й  против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 година,   празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 година се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

Да са живи и здрави всички именници!
Автор: Тони