Един от най големите български празници е Гергьовден, който се празнува на 6 май. Това е денят на Свети Георги Победоносец, обявен за официален празник, Ден на храбростта на българската армия. Чества се и като празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества у нас още от създаването на българската армия.
Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 година с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. През 1946 година, обаче, комунистическото управление на България прекъсва традицията на празника, която е възстановена чак на 27 януари 1993 година.
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 година, при управлението на римския император Диоклециан.
Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталуния, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия , градовете Истанбул, Любляна и Москва. У нас - празник на градовете Поморие, Ветрен, Вършец, Каварна, Луковит, Мездра, Петрич, Пещера, Русе, Якоруда и Хаджидимово, на общините Антон и Баните и на селата Замфир, Княжева Махала, Лозенец и Расово.
Св. Георги е роден в Кападокия. На 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 година Диоклециан издава едикт за преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
Когато го повели към тъмницата едно от копията на войниците омекнало и се превило на две щом се докоснало до светията. Тогава той видял, как Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден въпреки мъчението св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.
Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцеление. След дните в тъмницата през последната нощ самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.
На сутринта последвал нов разпит при императора, св. Георги бил заведен в храма на Аполон за да му се поклони, вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.
Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит.
Там имало голямо езеро, в което живеел змей и много хора ставали негова жертва. Много граждани се опитвали да се преборят със змея, но без успех. Свети Георги, обаче, отрязал главата на змея, а хората повярвали в Бога и се покръстили
Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от времето на траките, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса’, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки , с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете.
На днешния ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрина, Габриела.
Честит празник и да са живи и здрави именниците!
Автор: Тони
Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 година с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. През 1946 година, обаче, комунистическото управление на България прекъсва традицията на празника, която е възстановена чак на 27 януари 1993 година.
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 година, при управлението на римския император Диоклециан.
Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталуния, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия , градовете Истанбул, Любляна и Москва. У нас - празник на градовете Поморие, Ветрен, Вършец, Каварна, Луковит, Мездра, Петрич, Пещера, Русе, Якоруда и Хаджидимово, на общините Антон и Баните и на селата Замфир, Княжева Махала, Лозенец и Расово.
Св. Георги е роден в Кападокия. На 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 година Диоклециан издава едикт за преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
Когато го повели към тъмницата едно от копията на войниците омекнало и се превило на две щом се докоснало до светията. Тогава той видял, как Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден въпреки мъчението св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.
Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцеление. След дните в тъмницата през последната нощ самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.
На сутринта последвал нов разпит при императора, св. Георги бил заведен в храма на Аполон за да му се поклони, вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.
Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит.
Там имало голямо езеро, в което живеел змей и много хора ставали негова жертва. Много граждани се опитвали да се преборят със змея, но без успех. Свети Георги, обаче, отрязал главата на змея, а хората повярвали в Бога и се покръстили
Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от времето на траките, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса’, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки , с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете.
На днешния ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрина, Габриела.
Честит празник и да са живи и здрави именниците!