Вече 11 столетия, на 2 май, българската православна църква почита паметта на един от най-великите владетели в Европа - българският княз Борис I.

Много хора смятат, че името Борис е славянско. То е регистрирано за първи път  при княз Борис I, който налага християнството в България. Той, обаче, не е славянин,  а прабългарин.  С прабългарски произход е и името му, което според някои тъклувания значи ‘вълк’. Сред прабългарите то е познато в две форми Борис или Богорис. В историята ни името Борис се среща сравнително често.

След 13-ти век обаче,  то изпада в почти пълна забрава по нашите земи. Възкръсва отново през Възраждането, във връзка с нарасналия интерес към родната история.  Българите обаче, започват да кръщават децата си  с това име, след раждането  на престолонаследника, бъдещия  цар Борис III.

Днес най-много Борисовци на Балканския полуостров има  в България, Република Македония и Източна Сърбия. Разпространението си по света, обаче, името Борис дължи  на възприемането му от руските славяни.  За  доста дълъг период  Борисовци се срещат преди всичко в руските дворци и благороднически среди.

С времето,  обаче, благодарение на руската емиграция, това име достига до Западна Европа,  Африка и Израел.


Да са живи  и здрави  всички именници! 
Автор: Тони