Американските психолози, които стигнаха наскоро до извода, че щастието води до самоубийство, са сгрешили предпоставките на изследването си. Именно тази грешка е причината за абсурдното им заключение. Резултатите от всяко изследване имат стойност само ако е ясно дефиниран изследователския проблем. В случая с американското изследване това не е така. В него се гледа на щастието като на моментно удовлетворение от живота. Затова когато моментът приключи хората квалифицират себе си като нещастни. Да си доволен от живота си като цяло е съвсем друг въпрос. Това значи, че имаш постоянни източници на удовлетворение, въплътени в начина по който живееш. Как можеш да си доволен от живота си и едновременно с това да си нещастен. Това е логическо противоречие. Причината за него се корени в предпоставките на изследването. Това че имаш финансови възможности и чрез тях си доставяш разнообразни удоволствия не значи, че си щастлив. Усещането за удоволствие е ограничено във времето – то се изпитва само докато бива задоволявана дадена потребност. След това остава само споменът. Но тук за щастие не може да става въпрос. Щастието е постоянно знание и увереност за това, че вървиш по своя път. Трудностите по този път те усъвършенстват и ускоряват скоростта на развитието ти.
Американската икономика е изключително мощен организъм. Затова в САЩ човек може да си позволява повече и да не се страхува за оцеляването си. Там можеш да започнеш лесно собствен бизнес и ,ако си достатъчно добър, да спечелиш много от него. Независимо колко печелиш или в какви условия живееш /не говоря разбира се за крайностите/ ти си щастлив или нещастен според това дали живееш според принципите и приоритетите си, дали вървиш в избраната от теб посока. А това вече е лична отговорност на всеки човек. Вярно е, че условията на живот вляят. Но най – силният инструмент за достигане на щастие е собственият разум на всеки човек. Американците участвали в посоченото изследване всъщност се чувстват зле, защото не изпитват никакво щастие. Те се чувстват зле, защото са посветили живота си на това да задоволяват потребностите си. И в момента в който тези американци са задоволили повечето от потребностите си, са останали без мотивация и са се сдухали.
В Съединените американски щати всеки може да се развива и да се конкурира с останалите Дали някой се възползва от тази възможност или не, си е негов проблем. Естествено, че ще омръзне на всеки елементарното задоволяване на потребности. Естествено, че ще бъде вдъхновяващо да се развиваш постоянно и да усещаш плодовете на това развитие.
Автор:
Американската икономика е изключително мощен организъм. Затова в САЩ човек може да си позволява повече и да не се страхува за оцеляването си. Там можеш да започнеш лесно собствен бизнес и ,ако си достатъчно добър, да спечелиш много от него. Независимо колко печелиш или в какви условия живееш /не говоря разбира се за крайностите/ ти си щастлив или нещастен според това дали живееш според принципите и приоритетите си, дали вървиш в избраната от теб посока. А това вече е лична отговорност на всеки човек. Вярно е, че условията на живот вляят. Но най – силният инструмент за достигане на щастие е собственият разум на всеки човек. Американците участвали в посоченото изследване всъщност се чувстват зле, защото не изпитват никакво щастие. Те се чувстват зле, защото са посветили живота си на това да задоволяват потребностите си. И в момента в който тези американци са задоволили повечето от потребностите си, са останали без мотивация и са се сдухали.
В Съединените американски щати всеки може да се развива и да се конкурира с останалите Дали някой се възползва от тази възможност или не, си е негов проблем. Естествено, че ще омръзне на всеки елементарното задоволяване на потребности. Естествено, че ще бъде вдъхновяващо да се развиваш постоянно и да усещаш плодовете на това развитие.