Малко известен факт е, че в катедралата на френския град Реймс, където са коронясвани френските крале, се пази евангелие на старобългарски език, над което те са полагали клетва при коронацията си. За последен път това се е случило през първата третина на 19-ти век.
Евангелието е изписано на пергамент и се състои от две части - 32 страници на кирилица и 62 на глаголица. Първата част е с неустановена възраст, а втората е точно датирана - 1395 година. Това всъщност е годината, в която Баязид Светкавицата екзекутира Цар Иван Шишман, последния владетел на Търновското царство.
Някога Реймското евангелие е било в разкошна обшивка от червена кожа с орнаменти от злато, сребро и седеф, която, обаче, е била плячкосана по време на Великата френска революция.
Глаголическият текст е изписан с т. нар. хърватска глаголица, използвана в някои хърватски католически манастири чак до 19-ти век. Изработен е в Емауския манастир край Прага.
Заслугата за това е на Карл IV. След възкачването си на престола, този крал, възпитаник на парижката Сорбона, кани в Прага хърватски монаси, като целта му е да се възстанови старобългарското православно богослужение в земите на Чешкото кралство.
Все пак това не се осъществява, въпреки че, за известно време, ‘българският обред, печели привърженици не само в Чехия, но и в Полша. Интересен факт е, че синът на Карл -
Сигизмунд I, знаел и ‘славянски’ т.е. старобългарски език. Вероятно той е учил българска реч при хърватите в Емауския манастир. Сигизмунд владеел и немалко етнически български земи. Именно той се назовава и ‘император на България’ и е разгромен от Баязид Светкавицата през 1396 година край Никопол.
Учените предполагат, че българското евангелие се е озовало във Франция около 1546 година, но може това да е станало и доста по-рано - още по времето на синовете на Карл IV - Вацлав IV и Сигизмунд I. Смята се, че книгата е използвана при помазването на кралете в Реймс заради изключителната й красота и обгърната й с тайнствена мистика свещеност.
Към кирилския текс обаче, десетилетия предявяват претенции слависти от всевъзможни националности - сърби, чехи, руснаци, украинци... Единствените, които нямат мнение по въпроса на българските учени.
Всъщност, средновековните богослужебни книги на славянските народи, макар и списвани на международния тогава старобългарски език на Кирил и Методий, не са еднакви помежду си като фонетика, граматика и лексика. Така че, благодарение на тези разлики, всеки добре подготвен езиковед може да определи дали съответният текст е писан от българи, сърби или руси. И все пак, българското езикознание все още не си е направило труда да проучи въпроса за произхода на униката от Реймс. А за него е знаел още Васил Априлов!
Всъщност, България най-после се снабди с копие от евангелието. Компактдискът с Реймското евангелие стана наше достояние със съдействието на папския нунций в България и на Реймския архиепископ, както и благодарение на многократния син депутат Лъчезар Тошев.
Къде е писана кирилската част от евангелието, не е толкова важно, защото и тя, както и хърватската, е на старобългарски език. По-важно е българите да знаят, че френските крале са се клели над свещена книга, написана от нашите прадеди.
Автор: Тони
Евангелието е изписано на пергамент и се състои от две части - 32 страници на кирилица и 62 на глаголица. Първата част е с неустановена възраст, а втората е точно датирана - 1395 година. Това всъщност е годината, в която Баязид Светкавицата екзекутира Цар Иван Шишман, последния владетел на Търновското царство.
Някога Реймското евангелие е било в разкошна обшивка от червена кожа с орнаменти от злато, сребро и седеф, която, обаче, е била плячкосана по време на Великата френска революция.
Глаголическият текст е изписан с т. нар. хърватска глаголица, използвана в някои хърватски католически манастири чак до 19-ти век. Изработен е в Емауския манастир край Прага.
Заслугата за това е на Карл IV. След възкачването си на престола, този крал, възпитаник на парижката Сорбона, кани в Прага хърватски монаси, като целта му е да се възстанови старобългарското православно богослужение в земите на Чешкото кралство.
Все пак това не се осъществява, въпреки че, за известно време, ‘българският обред, печели привърженици не само в Чехия, но и в Полша. Интересен факт е, че синът на Карл -
Сигизмунд I, знаел и ‘славянски’ т.е. старобългарски език. Вероятно той е учил българска реч при хърватите в Емауския манастир. Сигизмунд владеел и немалко етнически български земи. Именно той се назовава и ‘император на България’ и е разгромен от Баязид Светкавицата през 1396 година край Никопол.
Учените предполагат, че българското евангелие се е озовало във Франция около 1546 година, но може това да е станало и доста по-рано - още по времето на синовете на Карл IV - Вацлав IV и Сигизмунд I. Смята се, че книгата е използвана при помазването на кралете в Реймс заради изключителната й красота и обгърната й с тайнствена мистика свещеност.
Към кирилския текс обаче, десетилетия предявяват претенции слависти от всевъзможни националности - сърби, чехи, руснаци, украинци... Единствените, които нямат мнение по въпроса на българските учени.
Всъщност, средновековните богослужебни книги на славянските народи, макар и списвани на международния тогава старобългарски език на Кирил и Методий, не са еднакви помежду си като фонетика, граматика и лексика. Така че, благодарение на тези разлики, всеки добре подготвен езиковед може да определи дали съответният текст е писан от българи, сърби или руси. И все пак, българското езикознание все още не си е направило труда да проучи въпроса за произхода на униката от Реймс. А за него е знаел още Васил Априлов!
Всъщност, България най-после се снабди с копие от евангелието. Компактдискът с Реймското евангелие стана наше достояние със съдействието на папския нунций в България и на Реймския архиепископ, както и благодарение на многократния син депутат Лъчезар Тошев.
Къде е писана кирилската част от евангелието, не е толкова важно, защото и тя, както и хърватската, е на старобългарски език. По-важно е българите да знаят, че френските крале са се клели над свещена книга, написана от нашите прадеди.