Над българско евангелие са полагали клетва френските крале

Малко известен факт е, че в катедралата на френския град Реймс, където са коронясвани френските крале, се пази евангелие на старобългарски език, над което те са полагали клетва при коронацията си.  За последен път това се е случило през първ

2011-04-27 15:02:43
Над българско евангелие са полагали клетва френските крале
Малко известен факт е, че в катедралата на френския град Реймс, където са коронясвани френските крале, се пази евангелие на старобългарски език, над което те са полагали клетва при коронацията си.  За последен път това се е случило през първата третина на 19-ти век.

Евангелието е изписано на пергамент и се състои от две части - 32 страници на кирилица и 62 на глаголица.  Първата част  е  с неустановена възраст, а втората е точно датирана - 1395 година.  Това всъщност е годината, в която Баязид Светкавицата екзекутира Цар Иван Шишман, последния владетел на Търновското царство.

Някога Реймското евангелие е било в разкошна обшивка от червена кожа с орнаменти от злато, сребро и седеф, която,  обаче,  е била плячкосана по време на Великата френска революция.

Глаголическият текст е изписан с т. нар. хърватска глаголица, използвана в някои хърватски католически манастири чак до 19-ти век.  Изработен е в Емауския манастир край Прага.
Заслугата за това е на Карл IV. След възкачването си на престола, този крал, възпитаник на парижката Сорбона, кани  в Прага хърватски монаси, като целта му е да се възстанови старобългарското православно  богослужение в земите на Чешкото кралство.  

Все пак това не се осъществява, въпреки че, за известно време, ‘българският обред, печели привърженици не само в Чехия, но и в Полша.  Интересен факт е, че синът на Карл -
Сигизмунд I, знаел и ‘славянски’ т.е. старобългарски език.  Вероятно той е учил българска реч при хърватите в Емауския манастир.  Сигизмунд владеел и немалко  етнически български земи. Именно той се назовава и ‘император на България’ и е разгромен от Баязид  Светкавицата през  1396 година край Никопол.

Учените предполагат, че българското евангелие се е озовало във Франция около 1546 година, но може това да е станало и доста по-рано - още по времето на синовете на Карл IV - Вацлав IV и Сигизмунд I.  Смята се, че книгата е използвана при помазването на кралете в Реймс заради изключителната й красота и обгърната й с тайнствена мистика свещеност.

Към кирилския текс обаче,  десетилетия предявяват претенции слависти от всевъзможни националности - сърби, чехи, руснаци, украинци... Единствените, които нямат мнение по въпроса на българските учени.

Всъщност, средновековните богослужебни книги на славянските народи, макар и списвани на международния тогава старобългарски език на Кирил и Методий, не са еднакви помежду си като фонетика, граматика и лексика.  Така че, благодарение на тези разлики, всеки добре подготвен езиковед може да определи дали съответният текст е писан от българи,  сърби или руси.  И все пак, българското езикознание все още не си е направило труда да проучи въпроса за произхода на униката от Реймс.  А за него е знаел още Васил Априлов!

Всъщност, България най-после се снабди с копие от евангелието.  Компактдискът  с Реймското евангелие стана наше достояние със съдействието на папския нунций в България и на Реймския архиепископ, както и благодарение на  многократния син депутат Лъчезар Тошев.

Къде е писана кирилската част от евангелието, не е толкова важно, защото и тя, както и хърватската, е на старобългарски език. По-важно е българите да знаят, че френските крале са се клели над свещена книга, написана от нашите прадеди. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия