Искате нов домашен любимец, но не искате да е прекалено разпространен вид - зайче, коте, куче, хамстер, рибки, папагал и прочие. Тогава си вземете чинчила, тя е красива, сладка, любвеобилна и едно голямо предимство - клетката не мирише като тези на зайчетата.

Чинчилата е гризач, родните й места са Аржентина, Боливия, Чили, Перу. Чинчилите биват два диви вида и множество домашни породи, които са направени от хората с течение на годините.

На външен вид тези пухкави животинки приличат на нещо средно между катеричка и заек. Те имат малки уши и рунтави опашки. Живеят доста дълго време - между 15 и 20 години. Обикновено са сиви на цвят (но се срещат и бежави, бели, черни), имат бяло коремче и големи и любопитни очи.

В последно време чинчилата става все по-разпространена като домашен любимец в България. Тези сладки животинки са идеални за отглеждане в домашни условия и лесно се привързват към своите стопани. Не си позволяват да хапят, освен ако не са ядосани, а това става рядко.

Чинчилата е нощно животно, дреме през деня и става доста активно, когато навън се свечери. Понеже наистина нощно време се движи активно, ако това ви пречи, може да изнесете клетката в друга стая, за да не ви пречи на съня.

Клетката на чинчилата трябва да бъде просторна, суха, топла и обезопасена. За да има достатъчно място за животинчето тя трябва да е най-малко 70 на 70 сантиметра и да е висока поне 40 сантиметра. Ако се гледа двойка чинчили, клетката трябва да е малко по-голяма - 90 на 90 сантиметра и 50 сантиметра висока.

Чинчилите са малки гризачи, те тежат между 400 и 700 грама, тялото им е дълго между 20 и 40 сантиметра, опашката е около 15 сантиметра. Задните им крака са по-дълги, защото служат за опора по време на движение.
Автор: Ралица Солакова