Великден е най-големият християнски празник. На този ден се празнува възкресението на сина Божи Исус Христос.
Подготовката за празника започва в седмицата преди това, наричана Страстна. Най-яркият символ на празника е яйцето. През вековете то е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът - водата, а жълтъкът - огъня. В живота и в смъртта те винаги са свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта.
Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена в семейството. Докато е още топло и прясно боядисано, тя рисува с него кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. Яйце се дарява на всеки, който прекрачи прага на къщата. Според поверието, този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
Първото боядисано яйце се оставя пред домашната икона, или се заравя в средата на нивата, за да я пази.
Историята показва, че боядисани яйца са се дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Те символизирали раждането на живота. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос.
В полунощ с събота хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата ‘Христос Воскресе!’, а
отговорът е ‘Воистина Воскресе’.
Освен, че е най-големият празник в християнския църковен календар, Великден в народната традиция е тясно свързан с тържеството на пролетта, с възраждането на природата и поредното превъртане на вечно движещото се колело на живота. Ето защо пасхалните поверия изразяват надеждите на хората за по-добро бъдеще.
Открай време лечителите и знахарите смятали празника за най-силния ден в годината, през който всяка болест може да бъде победена. Затова тогава изпълнявали обреди за сполука, богатство, щастие и любов.
Макар и да почитат единия Бог Исус Христос, в обичаите на православни, католици и протестанти има различия. Как празнуват Великден другите европейски народи? Всеки народ има свои традиции, които обогатяват светлия празник.
В Полша, например, се прави ‘бабка’, от тесто замесено с мая. Пече се в кръгла форма, често с дупка по средата, и символизира пролетта и нейното плодородие. Трапезата се украсява с фигурки на пасхално агне от масло, захар или тесто.
Чехите пък приготвят ‘мазанец’ - кръгъл сладък хляб, символ на слънцето, украсен с бадеми и стафиди. Словаците слагат на масата ‘паска’, която представлява пирамида от бита сметана и извара, в която се добавят захар, яйца, масло, сушени и захаросани плодове.
Гърците започват пасхалното угощение с магирица - агнешка супа, застроена в яйчено-лимонов сос. Техните козунаци - цуреки, се замесват с анасон и бахар и се украсяват с червено яйце.
Яйцата са общоприет символ както на православния, така и на католическия Великден. Докато в православните традиции, основният им цвят е червен, в Полша те са много пъстри. В Австрия пък великденските яйца са прдимно зелени, защото това е цветът на пролетта и надеждата.
В Германия яйцата са също много пъстри, но те не се подаряват, а се крият в градината.
Децата ги търсят и вярват, че ги е донесъл великденският заек. Той също така е емблема на празника, но не е свойствен за православните обичаи, в които е изместен от пиленца и агънца. В Западна Европа, обаче, както и в САЩ, той се ползва с голямо уважение.
И така, Христос Воскресе!
Автор: Тони
Подготовката за празника започва в седмицата преди това, наричана Страстна. Най-яркият символ на празника е яйцето. През вековете то е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът - водата, а жълтъкът - огъня. В живота и в смъртта те винаги са свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта.
Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена в семейството. Докато е още топло и прясно боядисано, тя рисува с него кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. Яйце се дарява на всеки, който прекрачи прага на къщата. Според поверието, този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
Първото боядисано яйце се оставя пред домашната икона, или се заравя в средата на нивата, за да я пази.
Историята показва, че боядисани яйца са се дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Те символизирали раждането на живота. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос.
В полунощ с събота хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата ‘Христос Воскресе!’, а
отговорът е ‘Воистина Воскресе’.
Освен, че е най-големият празник в християнския църковен календар, Великден в народната традиция е тясно свързан с тържеството на пролетта, с възраждането на природата и поредното превъртане на вечно движещото се колело на живота. Ето защо пасхалните поверия изразяват надеждите на хората за по-добро бъдеще.
Открай време лечителите и знахарите смятали празника за най-силния ден в годината, през който всяка болест може да бъде победена. Затова тогава изпълнявали обреди за сполука, богатство, щастие и любов.
Макар и да почитат единия Бог Исус Христос, в обичаите на православни, католици и протестанти има различия. Как празнуват Великден другите европейски народи? Всеки народ има свои традиции, които обогатяват светлия празник.
В Полша, например, се прави ‘бабка’, от тесто замесено с мая. Пече се в кръгла форма, често с дупка по средата, и символизира пролетта и нейното плодородие. Трапезата се украсява с фигурки на пасхално агне от масло, захар или тесто.
Чехите пък приготвят ‘мазанец’ - кръгъл сладък хляб, символ на слънцето, украсен с бадеми и стафиди. Словаците слагат на масата ‘паска’, която представлява пирамида от бита сметана и извара, в която се добавят захар, яйца, масло, сушени и захаросани плодове.
Гърците започват пасхалното угощение с магирица - агнешка супа, застроена в яйчено-лимонов сос. Техните козунаци - цуреки, се замесват с анасон и бахар и се украсяват с червено яйце.
Яйцата са общоприет символ както на православния, така и на католическия Великден. Докато в православните традиции, основният им цвят е червен, в Полша те са много пъстри. В Австрия пък великденските яйца са прдимно зелени, защото това е цветът на пролетта и надеждата.
В Германия яйцата са също много пъстри, но те не се подаряват, а се крият в градината.
Децата ги търсят и вярват, че ги е донесъл великденският заек. Той също така е емблема на празника, но не е свойствен за православните обичаи, в които е изместен от пиленца и агънца. В Западна Европа, обаче, както и в САЩ, той се ползва с голямо уважение.
И така, Христос Воскресе!