Христос Воскресе! /видео/

Великден е най-големият християнски празник. На този ден се празнува възкресението на сина Божи  Исус Христос. Подготовката за празника започва  в седмицата преди това, наричана Страстна. Най-яркият символ на празника е яйцето. През в

Великден е най-големият християнски празник. На този ден се празнува възкресението на сина Божи  Исус Христос.

Подготовката за празника започва  в седмицата преди това, наричана Страстна. Най-яркият символ на празника е яйцето. През вековете то е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната  е въздухът, белтъкът - водата, а жълтъкът - огъня.  В живота и в смъртта те винаги са свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта.

Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена в семейството. Докато е още топло и прясно боядисано, тя рисува с него кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. Яйце се дарява на всеки,  който прекрачи прага на къщата.  Според поверието, този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Първото боядисано яйце се оставя пред домашната икона, или се заравя в средата на нивата, за да я пази.

Историята показва, че боядисани яйца са се дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Те символизирали раждането на живота.  Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос.

В полунощ с събота хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата ‘Христос Воскресе!’,  а
отговорът е ‘Воистина Воскресе’.

Освен, че е най-големият празник в християнския църковен календар, Великден в народната традиция е тясно свързан с тържеството на пролетта, с възраждането  на природата и поредното превъртане на вечно движещото се колело на живота.  Ето защо пасхалните  поверия изразяват  надеждите на хората за по-добро бъдеще.

Открай време лечителите и знахарите смятали  празника за най-силния ден в годината, през който всяка болест може да бъде  победена.  Затова тогава изпълнявали обреди за сполука, богатство,  щастие и любов.

Макар и да почитат единия Бог Исус Христос, в обичаите на православни, католици и протестанти има различия. Как празнуват Великден другите европейски народи? Всеки народ има свои традиции,  които обогатяват светлия празник.

В Полша, например, се прави ‘бабка’,  от тесто замесено с мая.  Пече се в кръгла форма, често  с дупка по средата, и символизира  пролетта и нейното плодородие.  Трапезата се украсява с   фигурки на пасхално агне  от масло, захар или тесто.

Чехите пък приготвят ‘мазанец’ - кръгъл сладък хляб, символ на слънцето, украсен с бадеми и стафиди. Словаците слагат на масата ‘паска’, която представлява пирамида от бита сметана и извара, в  която се добавят  захар, яйца, масло, сушени  и  захаросани  плодове.

Гърците започват пасхалното угощение с магирица - агнешка супа, застроена в яйчено-лимонов сос. Техните козунаци - цуреки, се замесват с анасон и бахар и се украсяват с червено яйце.

Яйцата са общоприет символ както на православния, така и на католическия  Великден.  Докато в православните традиции,  основният им цвят е червен, в Полша те са много пъстри. В Австрия пък великденските яйца са прдимно зелени, защото това е цветът на пролетта и надеждата.

В Германия  яйцата са също много пъстри, но те не се подаряват, а се крият в градината.
Децата ги търсят и вярват,  че ги е донесъл великденският заек.  Той също така е емблема на празника, но не е свойствен за православните обичаи,  в които е изместен от пиленца и агънца. В Западна Европа, обаче, както и в САЩ, той се ползва с голямо уважение.   

И така, Христос Воскресе!                                                                                                       
Автор: Тони