Първият тирбушон е патентован от британския министър Самюел Хеншъл през 1795 година. След това тирбушонът продължава да се усъвършенства.
Основният проблем е преодоляването на най-големия недостатък на това изобретение - сериозните физически усилия, съпровождащи ‘битката’ за изваждането на тапата. Ето защо, през 19-ти век, само в Америка, са издадени стотици патенти на различни видове тирбушони, същото се случва и в Европа.
До средата на 20-ти век познатите ни тирбушони не оправдават възложените им надежди - триенето на металната спирала в корка затруднява ваденето на тапата - в най-добрия случай тя се изкривява, а в най-лошия, се разрушава.
Този проблем изчезва, когато през 1978 година американецът Хърбърт Алън се досеща да покрие спиралата с новия материал тефлон, чийто коефициент на триене е значително по-нисък от този на метала.
Така тези тирбушони стават най-ефективните, най-лесните за употреба и най-надеждните.
Автор: Тони
Основният проблем е преодоляването на най-големия недостатък на това изобретение - сериозните физически усилия, съпровождащи ‘битката’ за изваждането на тапата. Ето защо, през 19-ти век, само в Америка, са издадени стотици патенти на различни видове тирбушони, същото се случва и в Европа.
До средата на 20-ти век познатите ни тирбушони не оправдават възложените им надежди - триенето на металната спирала в корка затруднява ваденето на тапата - в най-добрия случай тя се изкривява, а в най-лошия, се разрушава.
Този проблем изчезва, когато през 1978 година американецът Хърбърт Алън се досеща да покрие спиралата с новия материал тефлон, чийто коефициент на триене е значително по-нисък от този на метала.
Така тези тирбушони стават най-ефективните, най-лесните за употреба и най-надеждните.