Потомците на великите, гениите и известните най-добре знаят колко трудно се живее в
сянката на такива родители. Трудно е да се достигне летвата на големите личности и това понякога довежда техните деца до комплекс за малоценност.
Наистина е рядкост изумителните способности на гениите да бъдат наследени. Учените
твърдят, че гениалността е индивидуална характеристика, а не родова черта. Друг е въпросът, че великите, отдадени на мисията си, доста често не са създавали поколение. Вероятно, много от тях са предчувствали, че не биха могли да бъдат пълноценни родители.
Любопитно е, обаче, какво се случва с децата на тези, които все пак са успели да създадат семейство и деца.
Гениалният Моцарт умира едва на 35-годишна възраст. На 26 години се жени за Констанца Вебер, която тогава е на 19. Въпреки, че бащата на Моцарт не одобрява този брак, все
пак следват 9 години щастлив семеен живот и 6 деца. От тях обаче, остават живи само 2-ма синове, които остават ергени и нямат потомство.
Карл Томас е на 7 години, когато умира баща му. Той не се проявява с нищо особено и умира на 74-годишна възраст. По-малкият му брат, Франц Ксавиер, се ражда няколко месеца преди смъртта на баща си. Той свързва живота си с музиката, но това е най-вече по настояване на майка му. Учи музика при много музиканти, сред които и Салиери. Заминава като учител по музика в богато семейство в Лвов. Основава първото светско музикално учебно заведение и пише няколко пиеси за пиано по украински мотиви.
Родът на Моцарт свършва, когато Франц умира през 1844 година.
Един от най-известните учени, най-великият физик на всички времена, създателят на Теорията на относителността - Алберт Айнщайн, е живял и работил в Германия, Швейцария и САЩ. През 1897 година 17-годишният Айнщайн среща в Политехническия институт в Цюрих 21-годишната сръбкиня Милева Марич, която е една от малкото жени в света, на които е разрешено да учи ‘мъжки’ науки.
Милева е с вродено заболяване на тазобедрената става и куца, затова бяга от хората в света на цифрите и формулите. През 1902 година тя забременява от Айнщайн и ражда, тайно от обществото, при родителите си в Нови Сад, момиченце - Лизерл. Детето не е желано от Айнщайн и е изоставено. Нещо повече, неговото съществуване дълго време не се вписва в биографията на гения.
По-късно, все пак, Алберт и Милева се женят, а бракът им продължава 16 години. Те имат двама синове - Ханс Алберт и Едуард. Едуард бил способен младеж, но на 21 години заболява от шизофрения и прекарва остатъка от живота си в психиатрични клиники.
Баща му не изпраща пари за лечението на сина си, или го прави нередовно. Едуард умира на 55 години през 1965-та, а баща му го е видял за последно през 1933 г.
Айнщайн не поддържа контакти и с другия си син - Ханс. Той става инженер по хидравлика и живее в Калифорния, където умира през 1973 година.
Връзката на Айнщайн с неговата братовчедка от Берлин, Елза, слага край на дългите години труден живот с Милева. Сръбкинята смята, че Айнщайн е разбил живота й. Елза обаче, не е по-щастлива от нея. Двамата с Айнщайн не само спят в отделни стаи, но той дори й забранява да влиза в кабинета му и я третира като прислужница. Самият той признава, че я е третирал като служителка, но служителка, която не може да уволни.
Създателят на Периодичната таблица на елементите - Дмитрий Менделеев учи в Петербургския университет, след което заминава за Германия. Там има връзка с актрисата Агнеса Фойгтман, от която има дъщеря. Менделеев не се жени за нея, но поема издръжката на момичето до неговата 21-годишна възраст.
Първата съпруга на Менделеев Феозва Лещова му ражда три деца - Мария, Владимир и Олга. Всички те умират преди него.
На около 50-годишна възраст Менделеев се запознава с 20-годишната Анна Попова. Жена му дълго не му дава развод, но в края на краищата двамата се женят. Анна му ражда четири деца - Люба, Иван и близнаците Мария и Василий.
Менделеев, обаче, не оставя потомство, макар че има седем деца. Внуците му умират при раждането или в детска възраст. Оцелява само една внучка - Екатерина, която живее до началото на 90-те години. Тя има един син, който обаче няма деца.
Въпреки това, обаче, изглежда, че родът на Менделеев е продължен. Преди известно време се вдигна шум около любовна история на любимия син на Менделеев, Владимир, с японка.
Като морски офицер, откарва в Нагасаки, където той се жени на Тако Хидесима, а когато отплава, тя е бременна. Така на бял свят се ражда дъщерята Офудзи.
Владимир умира рано, но Менделеев до края на живота си подпомага японската си внучка. Вероятно и днес в Япония живеят потомци на великия химик?
Авторът на “Лолита” , руският писател Владимир Набоков, прекарва 20 години от живота си в САЩ и голяма част от своите произведения той пише на английски.
Той има само един син, който сега е на 76 години и няма семейство и деца. Синът Дмитрий Набоков е работил какво ли не. По професия той оперен певец, участва в автомобилни състезания, превежда книгите на баща си на италиански, а от доста години изцяло се занимава с литературното наследство на баща си. Очевидно и родът на Набоков угасва.
Автор: Тони
сянката на такива родители. Трудно е да се достигне летвата на големите личности и това понякога довежда техните деца до комплекс за малоценност.
Наистина е рядкост изумителните способности на гениите да бъдат наследени. Учените
твърдят, че гениалността е индивидуална характеристика, а не родова черта. Друг е въпросът, че великите, отдадени на мисията си, доста често не са създавали поколение. Вероятно, много от тях са предчувствали, че не биха могли да бъдат пълноценни родители.
Любопитно е, обаче, какво се случва с децата на тези, които все пак са успели да създадат семейство и деца.
Гениалният Моцарт умира едва на 35-годишна възраст. На 26 години се жени за Констанца Вебер, която тогава е на 19. Въпреки, че бащата на Моцарт не одобрява този брак, все
пак следват 9 години щастлив семеен живот и 6 деца. От тях обаче, остават живи само 2-ма синове, които остават ергени и нямат потомство.
Карл Томас е на 7 години, когато умира баща му. Той не се проявява с нищо особено и умира на 74-годишна възраст. По-малкият му брат, Франц Ксавиер, се ражда няколко месеца преди смъртта на баща си. Той свързва живота си с музиката, но това е най-вече по настояване на майка му. Учи музика при много музиканти, сред които и Салиери. Заминава като учител по музика в богато семейство в Лвов. Основава първото светско музикално учебно заведение и пише няколко пиеси за пиано по украински мотиви.
Родът на Моцарт свършва, когато Франц умира през 1844 година.
Един от най-известните учени, най-великият физик на всички времена, създателят на Теорията на относителността - Алберт Айнщайн, е живял и работил в Германия, Швейцария и САЩ. През 1897 година 17-годишният Айнщайн среща в Политехническия институт в Цюрих 21-годишната сръбкиня Милева Марич, която е една от малкото жени в света, на които е разрешено да учи ‘мъжки’ науки.
Милева е с вродено заболяване на тазобедрената става и куца, затова бяга от хората в света на цифрите и формулите. През 1902 година тя забременява от Айнщайн и ражда, тайно от обществото, при родителите си в Нови Сад, момиченце - Лизерл. Детето не е желано от Айнщайн и е изоставено. Нещо повече, неговото съществуване дълго време не се вписва в биографията на гения.
По-късно, все пак, Алберт и Милева се женят, а бракът им продължава 16 години. Те имат двама синове - Ханс Алберт и Едуард. Едуард бил способен младеж, но на 21 години заболява от шизофрения и прекарва остатъка от живота си в психиатрични клиники.
Баща му не изпраща пари за лечението на сина си, или го прави нередовно. Едуард умира на 55 години през 1965-та, а баща му го е видял за последно през 1933 г.
Айнщайн не поддържа контакти и с другия си син - Ханс. Той става инженер по хидравлика и живее в Калифорния, където умира през 1973 година.
Връзката на Айнщайн с неговата братовчедка от Берлин, Елза, слага край на дългите години труден живот с Милева. Сръбкинята смята, че Айнщайн е разбил живота й. Елза обаче, не е по-щастлива от нея. Двамата с Айнщайн не само спят в отделни стаи, но той дори й забранява да влиза в кабинета му и я третира като прислужница. Самият той признава, че я е третирал като служителка, но служителка, която не може да уволни.
Създателят на Периодичната таблица на елементите - Дмитрий Менделеев учи в Петербургския университет, след което заминава за Германия. Там има връзка с актрисата Агнеса Фойгтман, от която има дъщеря. Менделеев не се жени за нея, но поема издръжката на момичето до неговата 21-годишна възраст.
Първата съпруга на Менделеев Феозва Лещова му ражда три деца - Мария, Владимир и Олга. Всички те умират преди него.
На около 50-годишна възраст Менделеев се запознава с 20-годишната Анна Попова. Жена му дълго не му дава развод, но в края на краищата двамата се женят. Анна му ражда четири деца - Люба, Иван и близнаците Мария и Василий.
Менделеев, обаче, не оставя потомство, макар че има седем деца. Внуците му умират при раждането или в детска възраст. Оцелява само една внучка - Екатерина, която живее до началото на 90-те години. Тя има един син, който обаче няма деца.
Въпреки това, обаче, изглежда, че родът на Менделеев е продължен. Преди известно време се вдигна шум около любовна история на любимия син на Менделеев, Владимир, с японка.
Като морски офицер, откарва в Нагасаки, където той се жени на Тако Хидесима, а когато отплава, тя е бременна. Така на бял свят се ражда дъщерята Офудзи.
Владимир умира рано, но Менделеев до края на живота си подпомага японската си внучка. Вероятно и днес в Япония живеят потомци на великия химик?
Авторът на “Лолита” , руският писател Владимир Набоков, прекарва 20 години от живота си в САЩ и голяма част от своите произведения той пише на английски.
Той има само един син, който сега е на 76 години и няма семейство и деца. Синът Дмитрий Набоков е работил какво ли не. По професия той оперен певец, участва в автомобилни състезания, превежда книгите на баща си на италиански, а от доста години изцяло се занимава с литературното наследство на баща си. Очевидно и родът на Набоков угасва.