Лазаровден е християнски празник, който се празнува на осмия ден преди Великден. Тъй като Възкресение Христово се определя според лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Празникът носи името на Свети Лазар. То е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Исус Христос. Когато умира, три дни след неговата смърт, той възкръсва. Христос казва - "Лазаре стани!", и съживява Лазар.
Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. Този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви.
Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България. Главни действащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т. е. те вече не са деца. Всяка девойка взела участие в лазаруването може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. Това донякъде напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже.
На самия празник Лазаровден те започват да обикалят къщите на хората като изпълняват различни песни. Повечето от песните не се повтарят, защото те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Тези песни се пеят за здраве и берекет. Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие.
С приключването на лазарските игри не свършва празничния цикъл от ритуали и обреди, които се изпълняват непосредствено преди Великден. Празничните ритуали продължават и на следващия ден – Цветница.