86 години от атентата в храма "Св. Неделя"

Денят е 16 април 1925 година - Велики четвъртък.  В 15.20 ч.,  в софийската църка “Света Неделя’ /тогава ‘Св. Крал’/,   точно когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието  на опе

2011-04-16 15:28:13
86 години от атентата в храма
Денят е 16 април 1925 година - Велики четвъртък.  В 15.20 ч.,  в софийската църка “Света Неделя’ /тогава ‘Св. Крал’/,   точно когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието  на опелото на  убития  о.з. генерал К. Георгиев, страшна експлозия разтърсва    храма. Куполът рухва.  Загиналите на 160,  които стават над 200, след като от раните си умират  много  от тежко ранените.

Ранените  са повече от 500. За един миг България губи повече генерали и полковници, отколкото в  четири войни - 12 генерали и 23-ма висши офицери загиват при атентата.

Целта на атентаторите е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително  и цар Борис III.

86 години от зловещия  атентат, който БКП отказва да припознае за свой - извършен бил на своя глава от ‘безотговорни ултралеви елементи”.

Атентатът е добре планиран двустепенен акт. Първо се убива достатъчно високопоставена жертва, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“ и тогава тази църква се взривява.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев,  който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски.  ‘Висок, тънък, с пригладена черна коса, подстригани мустаци, но голобрад, със сключени черни вежди, с бледо мургаво лице, с поглед на хищник”... Така го описва проф. Александър Цанков.  Именно Задгорски раздава свещите  на опелото на генерал Георгиев.  Министър-председателят Цанков  обаче не знае, че именно по негово предложение таванът на катедралния храм  става барутен погреб.

Експлозивът - 48 кг, е  доставен от СССР.  За своята ‘услуга’, клисарят Задгорски получава 11 000 лева и обещание за висок пост в болшевишка Русия.  Задгорски обаче е измамен. Колата, която трябва да го чака след взрива така и не се появява.

Плановете на ВО  ‘с един удар вкупом’ да се обезглави държавата започват  с взривяването на Военния клуб и ‘Юнион клуб’ и стигат до планиране на атентат в Народното събрание.   
Избраният за примамка ген. Георгиев е застрелян пред църквата “Св. Седмочисленици” , докато разхожда малките си дъщерички.  Атентаторите са сигурни, че на опелото му  ще присъстват  първите хора на държавата.

Адската машина е сглобена и поставена над колоната на главния свод на храма още в началото на април. До взрива  са поставени два сандъка  с пирони за нанасяне на по-големи поражения и две бутилки сярна киселина, която да задуши присъстващите с отровен облак.

След взрива София е блокирана незабавно. Освен Задгорски, от преките участници в атентата не е заловен никой.   Ръководителите на ВО Коста Янков и Иван Миннов  загиват, единият е убит в престрелка, а другият се самоубива.  Арестуван е подп. Георги Коев, както и началник-щабът на ВО, адвокатът Марко Фридман.

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в София.  Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подп. Георги Коев и Марко Фридман. Задочно на смърт са осъдени Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити.

На 27 май става последната публична екзекуция в Европа. Над 20 000 души се струпват на “Герена” да гледат. Задгорски, Коев и Фридман  за обесени.  Марко Фридман, преди това,  признава, че  ВО получава финанси „през Виена“ от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които ,според него, са действали без съгласието на ръководството на БКП.

Военното положение е отменено на 24 октомври 1925 г.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия