Огледало на душата - това е лицето, така поне се говори от древни времена. Именно от древността съществуват различни школи, които  по лицето на човек разгадават неговия характер, а и психическото му състояние.

Най-известна от тези школи е японската, която разделя лицето на три части. Връхната /челото/ показва състоянието и на тялото, и на духа.  По средната - от веждите до върха на носа, се съди за психиката.  Долната част пък, която е от горната устна до брадичката, издава характера.

Важно е и състоянието на  петте ‘жизнени черти’- веждите, очите, носа, устата и ушите.

Според японската школа, когато ширината на челото е равна на ширината на долната част на лицето, това е знак за интелигентност, чувствителност и  уравновесеност.   Много високо чело издава надареност, но и склонност към предателство.  Триъгълно лице имат хитрите и необщителните хора, а трапецовидно - интелигентните и артистичните. Квадратното лице говори за решителност и амбициозност, а кръглото - за добродушие.

Хоризонталните бръчки по челото са знак за скрити тревоги,  вертикалните  пък издават потискани емоции, а те се отразяват зле на здравето.

Големи очи имат ранимите и сантиментални хора, а малки - мрачните и несговорчиви  персони.  Ако очите са леко скосени надолу, това е признак за решителност.  

Нос със закръглен  връх и добре оформени ноздри имат силните личности.  Дългият нос пък е присъщ на яркоизразените индивидуалности, докато късият говори за откритост и оптимизъм.
Ако краят на носа напомня клюн, този човек е проницателен, хитър и често злопаметен.
Голям нос с месест връх е признак за сърдечност и топлота, докато раздвоеният му край
издава  наличие на комплекси и стеснителност.

Малката уста най-често е знак за слаб характер, а тънките устни - за дребнавост.  А бръчките от ноздрите към ъгълчетата  на устата са признак за лъжливост и коварство.
Автор: Тони