НПО - Неизвестните плаващи обекти - да или не?

Смята се, че предположенията  за съществуването на подводна цивилизация е приоритет само на  научната фантастика.  Много факти, обаче, могат да наведат на мисълта, че в дълбините на океаните  всъщност се крие тайнствен, разуме

Смята се, че предположенията  за съществуването на подводна цивилизация е приоритет само на  научната фантастика.  Много факти, обаче, могат да наведат на мисълта, че в дълбините на океаните  всъщност се крие тайнствен, разумен живот..

Сутринта на 28 октомври 1902 година,   британският търговски кораб “Форт Солсбъри”   плавал през Гвинейския залив близо до бреговете на Западна Африка. Морето било спокойно, а в небето нямало нито едно облаче. Именно затова екипажът веднага забелязал  огньовете, които се появили изпод водата на стотина метра от кораба. Дежурният забелязал , че  те излизат от  огромен черен обект, напомнящ обърната лодка.  Опасявайки се от сблъсък, той незабавно съобщил на рулевия и на капитана. Моряците  наблюдавали неизвестния ‘съд’ около 15 минути, докато той не се скрил под водата.

По-късно било установено, че нито един съд не бил претърпял крушение край бреговете на Западна Африка. Още по-малко вероятно изглеждало това, че  корабът е срещнал морско животно, тъй като по размерите си неизвестният обект превъзхождал в пъти дори най-голямото живо същество на планетата - синия кит.

Нямало съмнение, че това бил някакъв ръкотворен обект, може би подводница или нещо подобно. Но през 1902 година нито една страна не владеела технологията за създаване на подводници с такива размери.

По-късно било установено, че подобно нещо е наблюдавано   много преди случая с “Форт Солсбъри”. През 1825 година, във вълните на Карибско море, английска ескадра почти час била свидетел на танца на едри червени кълба; на 18 юни 1845 г.  пък екипажът на търговския кораб “Актеон” забелязал под водата три ярки диска, свързани с нещо като светещо въже;  през 1879 година, в Персийския залив наблюдавали подводен обект, от който вертикално нагоре излизал лъч светлина, достигащ до облаците.

След Втората световна война, имало предположения, че неизвестните плаващи обекти, наречени НПО, са непотопени подводници на Третия райх.

Особено през втората  половина на ХХ век, съобщенията за НПО значително зачестили, за което способствало усъвършенстването на радарите и технологиите за прихващане на подводници.     

Един от поредните  сблъсъци с подобен непознат обект станал през януари 1960 година. Тогава патрулиращ кораб на аржентинския флот в свои  териториални води   открил две огромни необичайни по форма подводници. Едната стояла неподвижна, другата обикаляла около нея. Пристигналата  група кораби обстрелвала  нарушителите на морската граница с дълбочинни  бомби. Аржентинците, обаче, успели само  да принудят двете подводници да изплуват на повърхността и да отплуват с невероятна скорост, след което  те отново се потопили. По-късно моряците видели на хидролокаторите си феномен, който не се  поддавал на обяснение:  броят на подводниците се увеличил двойно, а след това те станали 6.  Установено било, че нито една страна в света по това време не  била  в състояние да построи подводници с подобни характеристики.  Подобни ‘подводници’ са били засечени и в Атлантика, а след това и в Средиземно море.

Сред многобройните случаи на срещи с НПО, особено се откроява  инцидентът с най-мощния боен флот, снабден с най-съвременната техника. През 1963 година   в Атлантика край бреговете на Пуерто Рико Военният морски флот на САЩ провеждал учения по търсене и преследване на подводници на условен противник. Но почти веднага  след началото  на маневрите,   операторите  на хидроакустичните станции на всички кораби засекли напълно реални сигнали. В района на маневрите действително имала неизвестна подводница. Започнало незабавно преследване. Само след час, обаче,  станало ясно, че преследвачите  няма да могат да настигнат странната подводница - тя се  движела с около 150 възела /или 250 км/час/, докато пределната скорост на най-съвременните  подводници  тогава била само 45 възела.

Още по-странно било, че  подводницата  лесно се потапяла на дълбочина до 6000 метра, което превъзхождало многократно рекорда на тогавашните  подводници.  Така че се наложило преследването да бъде прекратено.

Всъщност, от  60-те години на 20-ти век нараства активността на НПО и край бреговете на Калифорния.  Това довежда някои изследователи  до мисълта за наличието  там на  подводна база на тайнствени обекти.  

Още в средата на 20-ти век хидролокаторите  на корабите, които са влизали и излизали от залива Сан Франциско,  фиксирали  някаква подводна ‘планина’, която ту се появявала, ту изчезвала от екраните на приборите.   Операторите дори я нарекли ‘фантомния риф’ .

Друг подобен  фантом бил забелязан от  борда на изследователски кораб на  Военноморските сили  на САЩ на 400 мили от крайбрежието на Калифорния. Това наблюдение било потвърдено и от други съдове, но всички опити да се приближат до загадъчния обект останали без успех - той просто изчезвал.

През 1997 година австралийски военен кораб изследвал котловината  Белингсхаусен в приантарктическата зона. Кинокамерата на батискафа зафиксирала на дъното овални  образувания, които излъчвали интензивна вътрешна  светлина.  Специалистите от Института по океанология направили еднозначен извод - тези постройки биха могли да бъдат само с изкуствен произход...

В този ред на мисли относно съществуването на бази на НПО, не може да не се спомене за две удивителни пирамиди, открити с помощта на хидролокатор на дъното на Атлантика в района на Бермудите. През 1991 година откритието направил океанографът Верлаг Майер. Височината на тези пирамиди е около  300 м, което превишава почти два пъти тази на  познатите ни египетски пирамиди. По време  на пресконференция, океанографът представил два  фрагмента  от пирамидите, които по състав напомняли стъкло,  и демонстрирал карти с точните им координати и графики за изображенията им.

Тогава някои  специалисти изказали предположение, че пирамидите, създадени с неизвестна за съвременната наука технология, са били построени от атлантите в дълбока древност.  Какво било учудването им, обаче, когато било установено, че  възрастта на тези  пирамиди е само  .. 50 години!
Автор: Тони