По сведения на охридския архиепископ Теофилакт Охридски, Енравота попада под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приема от него християнското кръщение под името Боян. Поради влечението си към християнството, той бива лишен от правото си на престолонаследник от баща си Омуртаг. След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син Маламир (вторият син Звиница вероятно бил починал), в чиято лоялност към „отечествените богове“ Омуртаг не се съмнява.
Според Теофилакт, Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който е в тъмница по заповед на Омуртаг, заради отказа си да се отрече от християнството. Като не подозира причината за молбата му, Маламир я удовлетворява. Когато обаче научава, че Енравота е станал християнин под внушението на Кинам, канът изтълкува това като предателство спрямо родовите традиции и влечение към изконните врагове - ромеите. Той призовава брат си и му нарежда да се откаже от новата си вяра. След категоричния му отказ Енравота-Воин /Боян/ бива посечен с меч по заповед на кана. Според житието, преди да бъде посечен, мъченикът изрича слова, които само 3 десетилетия по-късно се оказват пророчески:
…”Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божи храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно с жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А единствен ти, Маламире, след много лета, ще погубиш безбожната си душа, не получавайки нищо заради жестокостта”...
След смъртта си Боян е провъзгласен за мъченик. Всъщност под името мъченик Боян– Енравота, той става първият в историята светец от български произход.
Чества се на 28 март.
Честито на всички, които носят името Боян и Бояна!