В нощта на  миналата събота срещу неделя преминахме на лятното часово време, като преместихме  часовниците си с един час напред.  

Всъщност лятното часово време се въвежда с цел да се спестява електричество, като се работи по-дълго време на дневна светлина.  Тя най-често  се използва в районите в умерен климат, където има значителни изменения в съотношението между светлата и тъмна част на денонощието в зависимост от сезона.

Англичанинът Уилям Уилет пръв е предложил тази система през 1907 година.  Това предложение,  обаче, е отхвърляно на няколко пъти от  от британския парламент.  И става така, че първата страна, която го прилага е Германия, по време на Първата световна война,  за да се пести от въглища и електричество за отопление и осветление.  Само няколко месеца по-късно, през същата -  1916 година, британците също приемат това лятно часово време.
Постепенно към двете страни се присъединяват Русия /1917 г./  и САЩ  /1918 г./.

В България това се случва за първи път  едва през 1979 година.  От 1998 година пък, преминаването към лятното часово време, както и връщането към зимното,  се  съгласува  между всички страни-членки  на ЕС.

Всяка страна обаче, е свободна на избере като зимно време час, определен според меридиана на собствения си часови пояс. Португалия, например, както и Великобритания и Ирландия,  са назад с един час спрямо Франция, докато Гърция, Финландия и Балтийските страни  са с един час преди Франция.

Много спорове се водят относно въздействието на лятното часово време върху организма на хората.  Според някои, въпреки, че  то е от полза за икономиката и пести енергия,  влиянието му върху човешкото здраве не било особено положително.  Според учени от Мюнхенския университет, преместването на стрелките нарушавало възприятието на човека, свързано  с редуването на тъмната и светлата част от денонощието, която пък е в зависимост от годишния сезон.

Според учените, човек свиквал по-трудно с пролетната промяна на времето, когато един час буквално изчезва.  Връщането на времето с час назад през есента отново  принуждава тялото да променя своите биоритми, за което също е нужно време.

Какво да направим за по-бърза адаптация?  Специалистите съветват:

- Когато станете рано сутрин, светнете всички лампи,  за да не ви потиска тъмнината вън.
- Закусете, дори и да нямате този навик, защото по  време на храненето се стимулират  хормони, които отговарят за будуването.
- Раздвижването  с няколко упражнения сутринта,  ще ви вкара по-бързо в кондиция.
- Сутринта изпийте чаша хладка вода с няколко капки лимон.
- През деня се натоварвайте повече - така по-лесно ще можете да заспите вечерта.
- Пийте повече вода и включете в менюто си ядки.
- Вечер чаша топло мляко и вана отпускат тялото и помагат за по-добър сън.

През първата седмица, се разхождайте сред природата, спортувайте по-интензивно, дишайте дълбоко, хранете се пълноценно.

И все пак, няма място за излишно драматизиране - това е само  един час.  Хубавата страна на тази смяна е, че с нея ще имаме един час повече светлина - повече време за разходки, почивка, време за хоби и развлечения, време за любов...

Връщането към астрономическото часово време ще стане в 4 ч. на 29 октомври.
Автор: Тони