Всяка страна си има легенди за съществуващи подземия и загадъчни събития... Особено
богата, обаче, на подобни разкази е Южна Америка, континент, който и досега вълнува с поразителни открития и исторически тайни...
Близо до известното плато Наска в Перу, има странни пещери, които, според местните, били обитавани от подземни духове.. Всъщност, повечето входове на тези пещери са преградени от многотонни каменни блокове.
През 1971 година, обаче, започнало изследването им, след като бил прокопан проход в един от тези каменни блокове. Специалистите-спелеолози дълго се промушвали по заплетени тунели, докато не стигнали до огромна зала, която вероятно е служела за религиозни церемонии. Подът на залата бил покрит с плочи с геометрични орнаменти, а на стените, които били полирани, имало рисунки и знаци, подобни на йероглифи. В центъра имало 98 каменни блока, които приличали на жертвеници, като на всеки един от тях имало издълбан улей за изтичането на кръвта...
От залата в различни посоки водели тунели, като някои от тях били пълни с човешки останки. А най-дългият тунел достигал до океана и се губел под водата. Кои са хората, построили залата и тунелите, все още не е ясно...
Околностите на свещения град Куско в Перу също изобилства с тайнствени подземия. През 1952 година група изследователи от САЩ и Франция се спуснали в едно от тях. Спелеолозите нямали намерение да се задържат дълго време там, защото нямали достатъчно провизии, но се наложило да чакат доста преди да се измъкне от подземието единственият оцелял от групата вътре. Той бил много изтощен, но и в много странно състояние. Спелеологът разказал, че в подземието има погребения на древни царе и много златни изделия, имало зали, пълни със скъпоценности, но имало и множество капани, в един от които попаднали изследователите. Те пропаднали в пропаст, след като една от плочите се разтворила под краката им . Оцелелият по чудо се спасил, защото бил малко изостанал от колегите си.
Златен царевичен мамул, експонат в музея в Лима, е доказателство за правдивостта на разказа на оцелелия спелеолог..
Находките при Куско не давали мира на изследователите. В началото на този век авторитетни изследователи решили отново да влязат в подземията, по пътя на предишната експедиция. Когато се спуснали по-ниско в подземието, спелеолозите открили тунел, чийто под бил покрит с еднакви каменни плочи, а стените - облицовани със сребрист метал. Изследването по-късно на парчето, което учените отчупили от стената, показало, че този метал по структура приличал на алуминий. Никой учен, обаче, досега не може да обясни откъде е попаднал алуминии в доисторически лабиринт... В този тунел, учените не открили съкровища и погребение, а тунелът толкова много се стеснил в един момент, че те трябвало да се върнат
назад...
Още едно място в Южна Америка впечатлява с подземията си - това е района на река Риу Синжу, приток на Амазонка. Там през 1991 година проникнала експедиция от бразилски и английски спелеолози. Още в началото на 20-ти век се говорело , че в тамошните джунгли живеело племе от светлокожи индианци, които обитавали дълбоки пещери, чиито входове те криели старателно. Въобще, разпространявали се легенди за съществуването на древни градове и подземия претъпкани със съкровища... Легендите говорят дори, че светлокожите
индианци били подивели потомци на атлантите от потъналата Атлантида.
Пещерите по устието на Риу Синжу били фантастично красиви. Там обаче специалистите не могли да открият никакви следи от присъствие на хора. На по-голяма дълбочина обаче, изследователите се натъкнали на необикновена каменна плоча, която била толкова гладка, че веднага навеждала на мисълта за изкуствен произход... Все пак, камъкът бил отместен с помощта на техника и се оказало, че той стоял на каменни шарнири, които му служели като панти. А зад него се намирал тунел, който стени били облицовани с плочи. А на всяка плоча било изсечено изображение на птица, която приличала на паун... На пода пък имало два улея, които приличали на релси за вагонетки...
През 1995 година нова експедиция се опитала да изследва пещерите под Риу Синжу. Установено било, че там има ниши, езера и дори реки, а водата била солена... Според учените обаче, за създаването на подземните галерии в района са били нужни знания, които дивите обитатели на Амазония не са имали . Зоолозите пък установили, че птиците, изобразени на плочите, не са познати в Южна Америка...
Някои учени смятат находките край Риу Синжу за доказателства за съществуването на цивилизация на атлантите. Други пък смятат, че галериите са изградени в доинкската епоха от тези, които са издигнали град Тиахуанако и другите мегалити. Всички изследователи обаче, са единодушни - подземните галерии, храмовите комплекси на Куско и Тиахуанако , са създадени и са служели за религиозни цели...
Наскоро е направен пореден опит да се проникне в пещерите край Куско. Той обаче се оказал неуспешен - срутил се каменният блок, който преграждал тунела. Затова ни остава само да се надяваме, че ще дойде време, когато тайните на пещерите в Южна Америка ще бъдат разгадани...
Автор: Тони
богата, обаче, на подобни разкази е Южна Америка, континент, който и досега вълнува с поразителни открития и исторически тайни...
Близо до известното плато Наска в Перу, има странни пещери, които, според местните, били обитавани от подземни духове.. Всъщност, повечето входове на тези пещери са преградени от многотонни каменни блокове.
През 1971 година, обаче, започнало изследването им, след като бил прокопан проход в един от тези каменни блокове. Специалистите-спелеолози дълго се промушвали по заплетени тунели, докато не стигнали до огромна зала, която вероятно е служела за религиозни церемонии. Подът на залата бил покрит с плочи с геометрични орнаменти, а на стените, които били полирани, имало рисунки и знаци, подобни на йероглифи. В центъра имало 98 каменни блока, които приличали на жертвеници, като на всеки един от тях имало издълбан улей за изтичането на кръвта...
От залата в различни посоки водели тунели, като някои от тях били пълни с човешки останки. А най-дългият тунел достигал до океана и се губел под водата. Кои са хората, построили залата и тунелите, все още не е ясно...
Околностите на свещения град Куско в Перу също изобилства с тайнствени подземия. През 1952 година група изследователи от САЩ и Франция се спуснали в едно от тях. Спелеолозите нямали намерение да се задържат дълго време там, защото нямали достатъчно провизии, но се наложило да чакат доста преди да се измъкне от подземието единственият оцелял от групата вътре. Той бил много изтощен, но и в много странно състояние. Спелеологът разказал, че в подземието има погребения на древни царе и много златни изделия, имало зали, пълни със скъпоценности, но имало и множество капани, в един от които попаднали изследователите. Те пропаднали в пропаст, след като една от плочите се разтворила под краката им . Оцелелият по чудо се спасил, защото бил малко изостанал от колегите си.
Златен царевичен мамул, експонат в музея в Лима, е доказателство за правдивостта на разказа на оцелелия спелеолог..
Находките при Куско не давали мира на изследователите. В началото на този век авторитетни изследователи решили отново да влязат в подземията, по пътя на предишната експедиция. Когато се спуснали по-ниско в подземието, спелеолозите открили тунел, чийто под бил покрит с еднакви каменни плочи, а стените - облицовани със сребрист метал. Изследването по-късно на парчето, което учените отчупили от стената, показало, че този метал по структура приличал на алуминий. Никой учен, обаче, досега не може да обясни откъде е попаднал алуминии в доисторически лабиринт... В този тунел, учените не открили съкровища и погребение, а тунелът толкова много се стеснил в един момент, че те трябвало да се върнат
назад...
Още едно място в Южна Америка впечатлява с подземията си - това е района на река Риу Синжу, приток на Амазонка. Там през 1991 година проникнала експедиция от бразилски и английски спелеолози. Още в началото на 20-ти век се говорело , че в тамошните джунгли живеело племе от светлокожи индианци, които обитавали дълбоки пещери, чиито входове те криели старателно. Въобще, разпространявали се легенди за съществуването на древни градове и подземия претъпкани със съкровища... Легендите говорят дори, че светлокожите
индианци били подивели потомци на атлантите от потъналата Атлантида.
Пещерите по устието на Риу Синжу били фантастично красиви. Там обаче специалистите не могли да открият никакви следи от присъствие на хора. На по-голяма дълбочина обаче, изследователите се натъкнали на необикновена каменна плоча, която била толкова гладка, че веднага навеждала на мисълта за изкуствен произход... Все пак, камъкът бил отместен с помощта на техника и се оказало, че той стоял на каменни шарнири, които му служели като панти. А зад него се намирал тунел, който стени били облицовани с плочи. А на всяка плоча било изсечено изображение на птица, която приличала на паун... На пода пък имало два улея, които приличали на релси за вагонетки...
През 1995 година нова експедиция се опитала да изследва пещерите под Риу Синжу. Установено било, че там има ниши, езера и дори реки, а водата била солена... Според учените обаче, за създаването на подземните галерии в района са били нужни знания, които дивите обитатели на Амазония не са имали . Зоолозите пък установили, че птиците, изобразени на плочите, не са познати в Южна Америка...
Някои учени смятат находките край Риу Синжу за доказателства за съществуването на цивилизация на атлантите. Други пък смятат, че галериите са изградени в доинкската епоха от тези, които са издигнали град Тиахуанако и другите мегалити. Всички изследователи обаче, са единодушни - подземните галерии, храмовите комплекси на Куско и Тиахуанако , са създадени и са служели за религиозни цели...
Наскоро е направен пореден опит да се проникне в пещерите край Куско. Той обаче се оказал неуспешен - срутил се каменният блок, който преграждал тунела. Затова ни остава само да се надяваме, че ще дойде време, когато тайните на пещерите в Южна Америка ще бъдат разгадани...