Правенето на пари е морален акт. Той се състои в образоване, развитие на способности, произвеждане на значима за някого стойност и нейната справедлива размяна за определена сума. В настоящата тежка за България икономическа ситуация, разбирането за истинско правене на пари е много важно и полезно. Няма нищо морално в публичните приказки на фалшивите стожери на честта, които им служат за лично облагодетелстване и не създават стойност. Нека не източваме, нека правим пари. Този призив излъчва и книгата на Айн Ранд „Атлас изправи рамене”.
В далечното минало различните блага се разменяли директно, съществувала само бартерна размяна. Тя била със съмнителна справедливост, защото стойността на всяко благо се определяла доста субективно. В крайна сметка всеки човек има различни способности и потребности и произвежда различна стойност от останалите. Затова при бартера справедливата размяна е по-трудно постижима. Така се наложило златото, като разменно средство и измерител на стойността. Това внесло повече справедливост в сделките, но в същото време ги правело тромави. Всеки път при покупко-продажба човек трябвало да представя документ, за да получи дължимото му количество злато. Така постепенно останали хартиеният документ, банкотите, и монетите. Те, банкнотите и монетите, изразяват стойността на произведеното благо, което задоволява определени потребности, и улесняват размяната. Мошениците обаче не уважават тази логика и искат много пари срещу незначителна давана от тях стойност. Също така те не възнаграждават справедливо продуктивния труд. Техните действия обаче не опетняват самите пари. Парите са просто средство за размяна и измерител на стойността. Те не притежават разум, не изпитват потребности и нямат желания. Единствено хората и техните действия могат да се определят като етични или неетични. Благодарение на парите обаче, човек се вдъхновява и произвежда. Когато пък някой се прави на тарикат и взима пари без да създава стойност или не дава пари за получена такава, паричният поток изтича само за задоволяване на личните му потребноси и се превръща в загуба от сделката. Така при несправедлива сделка изпъква неетичността. Бедността на българската държава показва изтичането на средства. Фактът, че българите са сред най - бедните в Европа говори за неетичността на голяма част от хората в страната. Много политици и бизнесмени взимат пари, без да произвеждат полезна стойност. Резултатът е обедняване на населението. Всички ние имаме нужда не от спасители, парадиращи с псевдо-морал, а от надеждни партньори. Такива партньори са тези, които вместо да се фукат с усукани фрази, ни предлагат честна, взаимноизгодна сделка. Това са всъщност истински моралните бизнесмени, политици и служители. Чрез посоката и резултатността си паричните потоци ни показват кои са моралните и кои неморалните партньори.
Недейте да се подвеждате по клиширани и сълзливи „морални” призиви.Много хора се крият зад тях, за да ви използват. Безплатните услуги са морални само към близки хора. Тогава те се разменят за доверие. Ако някой обаче не ви е близък и поиска да работите за него безплатно, заначи не цени труда ви и иска да се облагодетелства. Това е далеч от всякакъв морал.
ОБРАЗОВАЙТЕ СЕ УСЪРДНО, РАБОТЕТЕ ЗДРАВО И ПЕЧЕЛЕТЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ
Автор:
В далечното минало различните блага се разменяли директно, съществувала само бартерна размяна. Тя била със съмнителна справедливост, защото стойността на всяко благо се определяла доста субективно. В крайна сметка всеки човек има различни способности и потребности и произвежда различна стойност от останалите. Затова при бартера справедливата размяна е по-трудно постижима. Така се наложило златото, като разменно средство и измерител на стойността. Това внесло повече справедливост в сделките, но в същото време ги правело тромави. Всеки път при покупко-продажба човек трябвало да представя документ, за да получи дължимото му количество злато. Така постепенно останали хартиеният документ, банкотите, и монетите. Те, банкнотите и монетите, изразяват стойността на произведеното благо, което задоволява определени потребности, и улесняват размяната. Мошениците обаче не уважават тази логика и искат много пари срещу незначителна давана от тях стойност. Също така те не възнаграждават справедливо продуктивния труд. Техните действия обаче не опетняват самите пари. Парите са просто средство за размяна и измерител на стойността. Те не притежават разум, не изпитват потребности и нямат желания. Единствено хората и техните действия могат да се определят като етични или неетични. Благодарение на парите обаче, човек се вдъхновява и произвежда. Когато пък някой се прави на тарикат и взима пари без да създава стойност или не дава пари за получена такава, паричният поток изтича само за задоволяване на личните му потребноси и се превръща в загуба от сделката. Така при несправедлива сделка изпъква неетичността. Бедността на българската държава показва изтичането на средства. Фактът, че българите са сред най - бедните в Европа говори за неетичността на голяма част от хората в страната. Много политици и бизнесмени взимат пари, без да произвеждат полезна стойност. Резултатът е обедняване на населението. Всички ние имаме нужда не от спасители, парадиращи с псевдо-морал, а от надеждни партньори. Такива партньори са тези, които вместо да се фукат с усукани фрази, ни предлагат честна, взаимноизгодна сделка. Това са всъщност истински моралните бизнесмени, политици и служители. Чрез посоката и резултатността си паричните потоци ни показват кои са моралните и кои неморалните партньори.
Недейте да се подвеждате по клиширани и сълзливи „морални” призиви.Много хора се крият зад тях, за да ви използват. Безплатните услуги са морални само към близки хора. Тогава те се разменят за доверие. Ако някой обаче не ви е близък и поиска да работите за него безплатно, заначи не цени труда ви и иска да се облагодетелства. Това е далеч от всякакъв морал.
ОБРАЗОВАЙТЕ СЕ УСЪРДНО, РАБОТЕТЕ ЗДРАВО И ПЕЧЕЛЕТЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ