Днес, 19 март,  е ден на св. мъченици Хрисант и Дария, които били жестоко измъчвани и пребити с камъни заради Христовата вяра. По нашите земи името Хрисант и Хрисанти се среща в Югоизточна България, където се срещат доста  българи  с  гръцки произход.
Никой обаче не знае защо са решили, че и Найден има имен ден днес. Най-вероятно се свързва с факта, че навремето най-често с това име  са били наричани подхвърлените пред вратата или случайно намерените деца.

Хрисант бил единствен син на царедвореца Полемий от Александрия. Като син на богати родители, той се учил в различни светски школи, а учители му били най-образованите мислители от това време. Но мъдростта на света го правела тъжен, тъй като не можела да му даде отговор на въпроса - какво е това истина.  Когато с ръцете на Хрисант попаднали  Евангелието и Книгата на Апостолските деяния, той ги прочел и  бил просветен от Истината - Христос. Потърсил учител и го намерил в лицето на свещеник Карпофор, който го упътил във вярата и го кръстил.

Това не се харесало на бащата на Хрисант, който предприел всичко, за да го накара да се отрече от Христовата вяра. Той го оженил насила за девойката Дария, която била езичница. Но Хрисант поучил Дария - тя приела вярата в Христа и двамата живели заедно като брат и сестра, в привиден брак. След смъртта на баща си, Хрисант започнал свободно да изповядва Христа и да живее според Неговите заповеди. По времето на император Нумериан,  Хрисант и Дария били измъчвани заради вярата си. Но и самият мъчител , като видял търпението на двамата мъченици и чудесата, станали по време на мъченията, приел Христовата вяра, поради което се удостоил с мъченическа смърт.

Дария пък била толкова търпелива в мъките, че езичниците викали: "Дария е богиня!" Хрисант и Дария били убити с камъни. На мястото, където били погребани, по-късно била построена църква. Светите мъченици пострадали за Христа в Рим  през 284 година.

Ще се отнася до Найден, подхвърлянето на деца  бил основният разпространен начин сред по-бедните слоеве, да дадат детето, за което не могат да се грижат за осиновяване. Обикновено са оставяли децата пред вратата на по-заможни хора, или на такива, за които се знае, че нямат деца и ще се зарадват. Богатите или бездетни християни са считали това като дар от Бога и са приемали детето.  Детето  оставало в дома, като дар от Бога.

Всяко дете е дар от Бога  и  затова всеки има повод да празнува. Днес, ако Дария, Дарин, Дарина, Хрисант, Хрисанти   и Найден са в добро настроение може да почерпят. А пък , ако има около нас хора с такова име, нищо няма да ни стане да ги поздравим и да се опитаме да ги зарадваме и да направим денят им по-красив. Точно затова са  именните дни – хората да се зарадват, че са живи, че някой им е дал такива хубави имена и да се замислят за значението им. Днес е ден на даровете. Дарете някого с нещо.

Честито на всички именници!
Автор: Тони