Хапваме си сандвичи, но знаем ли нещо за тяхната история?

Повечето хора обичат да си хапнат сандвич - дали  за закуска или за обяд и вечеря, няма значение. Сандвичът е навлязъл  широко в нашето ежедневие. Кулинарните историци пък се опитват  да намерят  произхода на  сандвича

2011-03-13 14:39:23
Хапваме си сандвичи, но знаем ли нещо за тяхната история?
Повечето хора обичат да си хапнат сандвич - дали  за закуска или за обяд и вечеря, няма значение. Сандвичът е навлязъл  широко в нашето ежедневие.

Кулинарните историци пък се опитват  да намерят  произхода на  сандвича. Като негов исторически изобретател в някои източници се посочва равинът Хилел Старши, който живял през I век пр. Хр. и по време на Пасха ядял тънки питки, намазани със смес от счукани ядки, настъргани ябълки и подправки. Веднага ще отбележим, че това нещо, макар да прилича, не е сандвич.

Сандвичът никога не е бил празнично и ритуално ястие. Неговата социална функция е друга. Някои  изследователи на хамбургера, който не е нищо повече от разновидност на сандвича, са склонни да свързват неговия произход с монголския император Чингиз Хан (XII в.). Войниците от непобедимата "Златна орда" се хранели с полусурово мляно месо, което по-късно в Русия станало татарски бифтек и постепенно по линията на международния културен обмен на запад се развило в хамбургер.

Други откриват някакъв първообраз на сандвича още в ранното европейско средновековие. Тогава, както е известно, хората рядко използвали чинии на трапезата. Тяхната функция изпълнявали филии хляб, върху които се поставяло варено или печено месо или друго ястие. Но и това не са сандвичи.Изследователи на  гръцката античност  пък привиждат първия хот-дог (или франкфуртер) още в "Одисея" заради някакви неясни наденички, които Омир споменава.

Истината е, че сандвичът е рожба на Просвещението. Първото официално споменаване със собственото му име е от 1762 г. Тогава английският историк Едуард Гибън в едно списание съвсем между другото описва как лондонски консерватори се събирали в известния клуб "The cocoa three" и там около малки масички ядяли сандвичи, пиели пунш и говорели за бизнес и политика. Иначе казано, сандвичът е връстник на Паисиевата история и на българското национално възраждане. Твърди се, че през същата година в друг лондонски клуб някакъв готвач го бил измислил.

Името на това кулинарно достижение, което трайно е белязало модерната епоха, се свързва с личността на Джон Монтегю,  граф на Сандвич и първи лорд на Адмиралтейството. Според разкази на съвременници той бил страстен картоиграч и тъй като с часове не ставал от игралната маса, карал готвачите да му носят препечени филии с говеждо месо между тях. Така успявал да се храни, без да прекъсва играта. Неговите партньори явно харесали този навик и започнали да си поръчват "същото като Сандвич".

Един от биографите на влиятелния лорд твърди, че всичко това са клюки, защото през 1762 г. сър Джон Монтегю бил изключително зает с държавни дела и измислил споменатите филии с печено говеждо единствено, за да не става за обяд от своето писалище. По същество това не променя социалната функция на сандвича, като начин времето за ядене да се употреби за нещо друго - за игра или за работа. Това обяснява и неговото задължително присъствие на детските рождени дни.

Между другото Джон Монтегю бил покровител на капитан Джеймс Кук, откривателят на Нова Зеландия, Австралия и Хавайските острови.  Той взел активно участие в подготовката на околосветската експедиция на Капитан Кук през 1778 година. Малко преди да бъде изяден от туземците,  когато експедицията открила Хавайските острови в тихия океан, изследователите от експедицията  първоначално ги нарекли Сандвичеви острови в чест на лорд Сандвич.

През 1840 г. сандвичът трайно се установява в Америка. Тогава за пръв път е споменат в една американска готварска книга. През следващите десетилетия щатите изиграли водеща роля в неговото историческо развитие. Въпреки че през 1987 г. град Фракфурт отпразнува 500 години от създаването на фракфуртера, тази разновидност на сандвича едва ли щеше да се радва на бурната си съвременна известност, ако през 1904 г. някакъв предприемчив немски пекар не беше предложил това кулинарно изобретение по време на изложението в Сейнт Луис, щата Мисури. Там той предизвикал истински фурор сред американската публика. Малко по-късно в Йейл започнали да го наричат хот-дог (горещо куче) като ироничен намек за произхода на месото в кренвиршите. Впрочем този специалитет е познат във Виена от 1805 г. под името виенер.

Хамбургерът, чийто германски произход е вън от съмнение, сигурно също би живял в дълбока анонимност, ако през 1891 г. някакви американски моряци не го бяха опитали на пристанището в Хамбург и ако след това не бяха разказали на нюйоркските готвачи как се приготвя това чудо.

Историческите причини, които са родили за живот сандвича и са го направили световно известен, са същите причини, които родили парната машина, железниците, електрическата крушка, автомобила, телеграфа, компютъра и т.н. Това е нуждата да се работи по-ефективно и да се живее по-бързо, което обаче не означава по-хубаво и здравословно....
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия