Гаутама Буда, чието истинско име е принц Сидхарта, е създателят на будизма, една от най-разпространените рeлигии в света. Сидхарта е син на краля с престол в Капилавасту,град в Североизточна Индия, близо до границата с Непал.
Предполага се, че Сидхарта е роден през 563 г. пр. н.е. Оженва се на 16 години за своя братовчедка. Сидхарта не е лишен от материални блага. Той, обаче, е недоволен, когато вижда, че повечетo хора са бедни и страдат от недоимък. Вижда, че дори богатите много често са отчаяни и нещастни, а всички - и бедни, и богати, са еднакво изложени на болести, които ги довеждат до гроба. Сидхарта започва да си мисли, че сигурно в живота има нещо повече от мимолетните удоволствия, които страданията и смъртта заличават много скоро.
Когато става на 21 години, Гаутама решава, че трябва да се откаже от живота, който води и да се посвети изцяло на търсенето на истината. Той оставя палата, жена си и новородения си син и става скитник, без пукнат грош в джоба. Известно време учи при някои от прочутите тогава брамини. Става аскет и няколко години се отдава на страшен пост и самоизтезания.
В края на краищата обаче, Гаутама разбира, че изтерзаното тяло само замъглява ума, без да го води до истинската мъдрост. Именно това го кара да изостави аскетизма и да започне да се занимава с проблема за човешкото съществуване.
В един момент, когато вече е на 35 години, той решава, че е Буда, т.е. ‘просветеният’. Следващите 45 години от живота си, Буда кръстосва цяла Северна Индия и проповядва новата си философия на всички, които са готови да го слушат. Когато Буда умира през 483 г. пр. н.е. , той вече има хиляди последователи и, въпреки че словата му не са записвани, неговите ученици са наизустявали много от тях и така те са се предавали на поколенията от човек на човек.
Основното учение на Буда може да се изрази накратко чрез ‘Четирите благородни истини’, както ги наричат будистите. Първо: човешкият живот е поначало нещастен; второ: причината за това нещастие е човешката себичност и алчност; трето: на себичността и алчността може да се сложи край и това състояние, когато всякакви стремежи и желания са премахнати, се нарича нирвана; четвърто: начинът да се избегнат себичността и алчността е т.нар. ‘осмократен път’, което ще рече: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност, правилно препитание, правилни усилия, правилна грижа и правилно съзерцание. Будизмът е отворен за всички, независимо от расата и той не признава кастовите различия.
Известно време след смъртта на Гаутама, новата религия се разпространява бавно. Когато обаче, индийският император Ашока прегръща будизма през III век пр. н.е. , будисткото учение се разпространява бързо и в Индия, и в съседните й страни. Разпространява се в Цейлон, Малайзия, Югоизточна Азия, до Индонезия. Разпространява се и на север - в Тибет, в Афганистан и Средна Азия. Стига до Китай, Корея и Япония.
Двете главни направления на будизма са хинаяна и махаяна. Будизмът съдържа силен пацифистки елемент. Ориентацията към ненасилие е играла значителна роля в политическата история на будистките страни.
Будисткото учение в никакъв случай не е поредната изява на стара индийска философия и благодарение на възгледите на Буда и на учението му, будизмът се е разпространил далеч отвъд границите на Индия.
А ето и 14 заповеди на Буда:
1. Най-големият враг в живота на човека е самият той.
2. Най-голямата глупост в живота на човека е лъжата.
3. Най-голямото поражение в живота на човека е надменността.
4. Най-голямата печал в живота на човека е завистта.
5. Най-голямата грешка в живота на човека е да изгуби самия себе си.
6. Най-голямата вина в живота на човека е неблагодарността.
7. Най-достойното съжаление в живота на човека е принизяването на своето достойнство.
8. Най-достойно за възхищение в живота на човека е да се надигне след падане.
9. Най-голямата загуба в живота на човека е загубата на надежда.
10. Най-голямото достояние в живота на човека са здравето и разумът.
11. Най-големият дълг в живота на човека са искрените чувства.
12. Най-големият дар в живота на човека е великодушието.
13. Най-големият недостатък в живота на човека е неразбирането.
14. Най-голямото утешение в живота на човека са добрите дела...
Автор: Тони
Предполага се, че Сидхарта е роден през 563 г. пр. н.е. Оженва се на 16 години за своя братовчедка. Сидхарта не е лишен от материални блага. Той, обаче, е недоволен, когато вижда, че повечетo хора са бедни и страдат от недоимък. Вижда, че дори богатите много често са отчаяни и нещастни, а всички - и бедни, и богати, са еднакво изложени на болести, които ги довеждат до гроба. Сидхарта започва да си мисли, че сигурно в живота има нещо повече от мимолетните удоволствия, които страданията и смъртта заличават много скоро.
Когато става на 21 години, Гаутама решава, че трябва да се откаже от живота, който води и да се посвети изцяло на търсенето на истината. Той оставя палата, жена си и новородения си син и става скитник, без пукнат грош в джоба. Известно време учи при някои от прочутите тогава брамини. Става аскет и няколко години се отдава на страшен пост и самоизтезания.
В края на краищата обаче, Гаутама разбира, че изтерзаното тяло само замъглява ума, без да го води до истинската мъдрост. Именно това го кара да изостави аскетизма и да започне да се занимава с проблема за човешкото съществуване.
В един момент, когато вече е на 35 години, той решава, че е Буда, т.е. ‘просветеният’. Следващите 45 години от живота си, Буда кръстосва цяла Северна Индия и проповядва новата си философия на всички, които са готови да го слушат. Когато Буда умира през 483 г. пр. н.е. , той вече има хиляди последователи и, въпреки че словата му не са записвани, неговите ученици са наизустявали много от тях и така те са се предавали на поколенията от човек на човек.
Основното учение на Буда може да се изрази накратко чрез ‘Четирите благородни истини’, както ги наричат будистите. Първо: човешкият живот е поначало нещастен; второ: причината за това нещастие е човешката себичност и алчност; трето: на себичността и алчността може да се сложи край и това състояние, когато всякакви стремежи и желания са премахнати, се нарича нирвана; четвърто: начинът да се избегнат себичността и алчността е т.нар. ‘осмократен път’, което ще рече: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност, правилно препитание, правилни усилия, правилна грижа и правилно съзерцание. Будизмът е отворен за всички, независимо от расата и той не признава кастовите различия.
Известно време след смъртта на Гаутама, новата религия се разпространява бавно. Когато обаче, индийският император Ашока прегръща будизма през III век пр. н.е. , будисткото учение се разпространява бързо и в Индия, и в съседните й страни. Разпространява се в Цейлон, Малайзия, Югоизточна Азия, до Индонезия. Разпространява се и на север - в Тибет, в Афганистан и Средна Азия. Стига до Китай, Корея и Япония.
Двете главни направления на будизма са хинаяна и махаяна. Будизмът съдържа силен пацифистки елемент. Ориентацията към ненасилие е играла значителна роля в политическата история на будистките страни.
Будисткото учение в никакъв случай не е поредната изява на стара индийска философия и благодарение на възгледите на Буда и на учението му, будизмът се е разпространил далеч отвъд границите на Индия.
А ето и 14 заповеди на Буда:
1. Най-големият враг в живота на човека е самият той.
2. Най-голямата глупост в живота на човека е лъжата.
3. Най-голямото поражение в живота на човека е надменността.
4. Най-голямата печал в живота на човека е завистта.
5. Най-голямата грешка в живота на човека е да изгуби самия себе си.
6. Най-голямата вина в живота на човека е неблагодарността.
7. Най-достойното съжаление в живота на човека е принизяването на своето достойнство.
8. Най-достойно за възхищение в живота на човека е да се надигне след падане.
9. Най-голямата загуба в живота на човека е загубата на надежда.
10. Най-голямото достояние в живота на човека са здравето и разумът.
11. Най-големият дълг в живота на човека са искрените чувства.
12. Най-големият дар в живота на човека е великодушието.
13. Най-големият недостатък в живота на човека е неразбирането.
14. Най-голямото утешение в живота на човека са добрите дела...